К ои страни ще са следващите на опашката за членство в Европейския съюз след като България и Румъния се присъединят през януари?
Мнозина ще отговорят, че това са Хърватия и Турция, които в момента водят преговори. Малцина ще си спомнят за Македония, бедна страна без излаз на море и с население от 2 млн. души.
Македония получи предложение за преговори за членство, но не и конкретна дата за започването им. Македонците са свикнали да не бъдат обичани и да са пренебрегвани. По-тревожното е, че светът ги забелязва само, когато се случват лоши неща.
Официално поне нещата, които се случват, са добри. През 2001 г. Македония бе на ръба на гражданската война, когато от редиците на етническите албанци, съставляващи 25% от населението, изникна бунтовническа армия.
ЕС, американците и НАТО побързаха да потушат огъня, като съставиха Охридското споразумение, което заработи успешно за запазването на мира.
Икономиката,обаче се провали. Над 1/3 от трудоспособното население е без работа и, като изключим някои големи приватизации, в страната има малко чуждестранни инвестиции.
Всичко това обяснява факта, че през юли избирателите се обърнаха срещу социалдемократите, управляващи в коалиция с партията, водена от Али Ахмети, който поведе албанските бунтовници през 2001 г.
Оттогава в публичните си изявления дипломатите се надпреварват да хвалят мирното предаване на властта на нова дясноцентристка коалиция, водена от Никола Груевски.
В частни разговори се изразява все по-голяма загриженост за Македония. Ако тя беше по-голяма или беше вече в ЕС, страната може би щеше да получи вниманието, което неотдавна получиха Полша или Унгария.
Понеже Македония също се намира в разгара на политическо земетресение. Голямата причина за раздор е правителството.
Партията на Груевски се нуждаеше от албански коалиционен партньор (както и другаде в региона, хората тук гласуват по етнически принцип).
Груевски сключи споразумение с по-малката от двете албански партии, което раздразни Ахмети, чиято партия спечели над 60% от вота на албанците.
Ахмети сега казва, че албанците трябва да се замислят какъв е смисълът от гласуването, ако македонецът избира с коя албанска партия да остане на власт.
Гневът му не е свързан само с неговата интерпретация на демокрацията. Да бъдеш извън властта в Македония означава да си без протекция.
В рамките на три дни новото управление, което пое властта през август, уволни или отстрани 544 мениджъри и високопоставени служители от държавните компании.
Стотици държавни служители бяха заменени с лоялни към партията на Груевски или неговия албански партньор лица. Чистката достигна дори до доходоносните постове на касиер на гише на магистрала.
Правителството настоя, че е трябвало да замени всички тези хора като част от опита му да се пребори с корупцията. Всъщност, както казва един високопоставен македонец, в реда на нещата тук е да замениш всички около себе си, защото в противен случай те ще направят всичко, за да те дискредитират. По думите му хората са посветени на своите партии, а не на своята страна.
Една от групите, която пострада от спора за властта, е "Трансперанси интернешънъл", базирана в Германия антикорупционна лобистка група, която бе влиятелен глас в Македония.
Тя наскоро обяви, че оттегля своята акредитация от местния си клон в Македония, макар да добави, че се надява отново да създаде такъв офис.
Габриела Коневска-Трайковска, министърът, който отговаря за европейската интеграция, бе преди това, макар и за кратко, ръководител на "Трансперанси"-Македония. Тя се надява, че преговорите с ЕС за членство може да започнат през 2007 г.
Служители от съюза казват, че това е реалистично, ако страната прави онова, което се иска от нея. Но засега те се надяват напразно.
Много от хората, които бяха обучени през последните няколко години да работят със сложните детайли на правилата и регламентите на ЕС, бяха заменени.
В Тетово, град в Западна Македония, където са базирани повечето албански политици, Ахмети казва, че бивши бойци идват при него и го убеждават отново да прибегне до оръжието, ако партията му не бъде върната в правителството.
Той им заявил да се успокоят, но добавил, че не може да носи отговорност за бъдещето, ако безразличието към партията му продължи.
Тази заплаха вероятно е нереална. Каквото и да се случи в Македония обаче, очевидно все още има нагласи за завръщане към въоръжен конфликт.
