54-годишният канадец, който живее в Лондон от 1989 г., сред инициаторите на Проекта за солидарност с българските медици (Bulgarian Medics Solidarity Project, Nishand.org). Той е работил като преподавател и преводач във Франция, Буркина Фасо, Мароко и Великобритания; член е на Института на лингвистите.
Според него в случая със сънародниците му е необходима намесата на ООН:
- Сигурен съм, че в момента "тихата дипломация" не работи, защото медиците още са в затвора, при ужасни условия. Обжалването на присъдата изглежда е зациклило.
Трябва да се направи нещо повече. Не знам какво точно, но се надявам, че някои политици ще са достатъчно смели, за да поставят въпроса тук в парламента.
Чудя се още защо ООН не вдига повече шум по този въпрос. Иска ми се да видя обсъждане на проблема в повече страни, не само в България и Либия, които са две малки държави.
Смятам, че този случай има много важни последици за целия свят и трябва да се обсъжда на много повече форуми, в парламентите на държави, които са загрижени за човешките права например.
- Дали това не е обречена кауза с последните признаци на затопляне в отношенията между Запада и Либия?
- Много положителен знак е, че Либия иска да се върне в лоното на международната общност и ние трябва да я приемем обратно. Но в същото време не можем да направим това, ако трябва да си затворим очите за нещо като случая в Бенгази.
Мисля, че точно това затопляне е шансът за политици, били те Тони Блеър, Жак Ширак или Колин Пауъл, да кажат на либийците: "Вижте, ако искате да ви приемем обратно, тогава трябва да оправите този случай в Бенгази, той е прекалено важен, той е прекалено очебийна несправедливост, несправедливост, която трябва да бъде коригирана."
- Вие смятате, че на пръв поглед става дума за нещо маловажно в сравнение с мащабите на СПИН епидемията в Централна и Южна Африка, но че последиците от смъртните присъди на българите засягат целия свят.
- Става дума за лов на вещици, за приписване на вина заради СПИН епидемия. Затова е много опасно да се обвинява медицинския персонал. Ако продължим по тази логика, не е ясно докъде ще стигнем. Може би дотам медиците да се страхуват от преследване и да отказват лечение.
В същото време проблемът засяга и информираността какво представлява СПИН. Според мен в Либия има режим, който не иска да информира своята общественост.
Съгласен съм, че е много трудно на хората да се обясняват въпросите на СПИН, но това трябва да се прави. Именно в това е значението, което случаят с българските медици има за целия свят.
Навсякъде има СПИН и хората не разбират как така може да се разпространи заразата. В крайна сметка резултатът може да е като ситуацията в Бенгази.
Знаем, че проблемът на болницата в Бенгази е лошо обучен персонал и лоша хигиена. Либийският режим трябваше да се заеме с това на първо място, но те предпочетоха да търсят изкупителни жертви. Именно това е неприемливо.
