П од заглавие "От Ашафенбург - в Гоце Делчев. Сред германските инвеститори балканската държава още преди присъединяването си към ЕС се ползва с добро име", германският в. "Генерал-Анцайгер" (General-Anzeiger-bonn.de) помества материал за страната ни от Юта Зомербауер, представен от Българската редакция на радио "Дойче веле".
Адресът е гаранция за качество. На бул. "Батенберг" в софийския правителствен квартал са подредени един до друг множество бутици, сред които и германското име "Ролман".
"Ролман" е известна марка в България, телевизионни водещи, политици и мениджъри се обличат в дрехите на фирмата за мъжка мода.
Историята на българския успех на предприемача Бертрам Ролман от Ашафенбург започва през 1993 г. Дотогава семейната фирма от Германия произвежда в Гърция, ала разходите там нарастват прекомерно.
При избора на ново място за производствени мощности "Ролман" се спира на България. Страната правеше впечатление на най-стабилна и потенциалът от относително добре обучени хора бе много голям, обяснява Бертрам Ролман.
Сега той произвежда в Гоце Делчев - град с 25 000 жители в полите на релефната Пирин планина, недалеч от гръцката граница и на само три часа път с кола от София.
Пред модерния производствен цех е оживено, когато настъпва смяната. Автобуси докарват работнички от околните села непосредствено до вратите на предприятието. Транспортът се организира от фирмата.
Бертрам Ролман е започнал тук с 25 служители, а сега има 2200 работници, с което се превръща в най-крупния работодател на Югозападна България. Производството е предназначено предимно за клиенти на едро, като "Хуго Бос", "Лаурел", "Йоп" или "Стрелсън".
90% от текстилните изделия се изнасят за Германия, Гърция и Швейцария
Между 400 и 500 германски предприятия са представени в България, предимно от средното съсловие, обяснява Андреас Шефер от Германската индустриално-търговска камара в София.
"Те се чувстват тук добре дошли, пазарът расте динамично и германските стоки се ползват с превъзходно име. Полетът до Германия отнема само два часа, а много от хората тук говорят немски", разказва той.
Според Шефер инвеститорите са доволни. 84% от тях са готови отново да инвестират в България, сочи анкета на Германската индустриално-търговска камара.
България обаче има не само плюсове, като място за развиване на бизнес и производство. Слабо ефективното правосъдие и администрацията не рядко създават проблеми на предприятията, коментира Шефер.
По думите му по отношение подобряването на търговските пътища в страната все още има какво да се желае, за да стане възможно тясното обвързване с клиентите в Западна Европа. За чуждестранните инвеститори
Присъединяването на България към ЕС играело предимно психологическа роля
Но според него 1 януари 2007 г. не означава епохален повратен момент, след който всичко ще стане по-различно.
Само българският пазар е твърде малък за нас, казва Костадинка Китнер, управителен директор на "Китнер ООД" със седалище в село Калояново край Пловдив.
Около 110 души произвеждат машини и инсталации от специална стомана за хранителната промишленост. Продукцията на "Китнер ООД" също е предназначена предимно за износ.
Заедно със съпруга си германец българката Костадинка Китнер започва да търси изгодни възможности за производство в Източна Европа след 1989 г., тъй като семейството възнамерява да започне собствен бизнес. Избрали родната й страна.
В България съществува силна традиция в машиностроенето, техническото образование на специалистите е на най-високо равнище, установила е Китнер.
Бизнесдамата дори е успяла да преодолее ядовете с бюрокрацията
Затова пък я мъчи друг един проблем - все още не било възможно да се намерят надеждни доставчици.
Около Пловдив, вторият по големина град в България, през последните години изникнаха многобройни нови индустриални зони. Икономическият подем в региона се усеща и от фирмата "Китнер".
"Преди беше много по-просто да се намерят квалифицирани сътрудници. За хората е най-важна заплатата, а не възможностите да се развиват в предприятието", изтъква управителната директорка.
Недостигът на работна ръка ще занимава българската икономика и през следващите години. Мнозина млади българи напуснаха страната през годините след промяната, за да работят зад граница. В някои региони индустриалците дори вече се оплакват и от недостига на неквалифицирана работна сила.
Според Андреас Шефер обаче нямало дефицит на възможности за инвестиции от чуждестранни предприемачи. Именно при аутсорсинга на услуги, като телефонни центрове за търговия, обслужването на компютърни системи или счетоводната обработка, тук все още има голям потенциал за германските предприемачи.
