В Източна Европа хиляди се завръщат в лоното на православната църква. Тази растяща сила би могла да стане посредник между европейския Изток и Запад и да обогати секуларизираната политическа култура на Западна Европа.
Но на Стария континент вече твърде дълго не приемат източното православие като част от християнската култура на континента, се казва в статия на американския всекидневник "Крисчън сайънс монитор".
Причините за предразсъдъците датират от 1054 г., от времето на голямата схизма, която разделя християнската църква.
Идеите на ред западни философи от XVIII век насам, сред тях Освалд Шпенглер и Арнолд Тойнби, допринасят за окончателното вкореняване на предразсъдъка.
В по-нови времена Сaмюъл Хънтингтън предупреждава мрачно за възможни сблъсъци между славянската православна и западната католическо-протестантска цивилизация.
С изключение на Гърция, това тъжно наследство е причина западноевропейците да бавят приемането на държави с голямо православно население в пан-европейските институции.
Но сегашната източна експанзия на ЕС на Изток, която включи православните България и Румъния, ще доведе до засилване на влиянието на по-традиционните виждания и идеи на източното православие.
Това ще намали влиянието на идеите, ръководещи модерните, секуларизирани западноевропейски демокрации, коментира изданието.
В статията се твърди още, че православните християни вече надминават по брой протестантите в Европа, а според някои източници дори са по-многобройни от католиците. Авторите пишат за 140 млн. православни.
Ако Европа на XXI век успее да развие религиозен облик, той ще има предимно източноправославен характер, смята авторът.
Православието е обявено за шансът на Европа да се пребори с разделението Изток-Запад и с настъплението на исляма. Интеграцията на Русия и други православни държави би наклонило везните и допринесло много за укрепването на християнската културна идентичност на Европа.
Но католиците и протестантите виждат православието като един от проблемите на отношенията Изток-Запад вместо да гледат на него като на част от решението, както би трябвало да бъде, коментира изданието.
Западът може да избере тясна дефиниция на "западното", която настоява на "пропаст в ценностите" между него и Изтока, на секуларизма като златен стандарт за демократичност.
Но така нещата ще си останат там, където бяха по време на Студената война, въпреки европейската интеграция, смята вестникът.
Другият избор е да се разшири дефиницията на "западното" за да включи общите гръко-римски корени на християнското наследство на Европа. Това ще означава и приемане на факта, че секуларизмът не е единственият възможен демократичен модел.
Навлизането на източноправославните в западно-европейските институции ще доведе до засилване на ролята на църквата в социалната политика, твърди авторът.
Но противно на вярването, че православната църква е свързана най-вече с авторитарните управления и национализма, тя по-скоро е най-голямата недържавна организация в Източна Европа, проповядваща филантропия, социално равенство и граждански права.
Време е да се преосмислят остарелите представи за източното православие и да се използва огромния му потенциал, който може да допринесе много за създаването на мирна и просперираща Европа, "Крисчън сайънс монитор".
