Берлинската стена имаше 28-годишна история зад гърба си, преди през ноември 1989 г. най-сетне да бъде разрушена сред небивалото ликуване на разделения тогава град.
Днес, близо 19 години по-късно, изглежда не всички берлинчани са доволни, че тя бе изхвърлена на бунището на историята.
Всеки девети жител на германската столица би предпочел легендарната преграда, която разделяше и опасваше града, все още да е на мястото си, показва проучване на институтът "Форса" по поръчка на Берлинския свободен университет.
Анкета от тази пролет с 2000 участници от Берлин и околната провинция Бранденбург показала, че 11% от жителите на Западен Берлин и 12% от Източен Берлин биха искали Берлинската стена да се върне.
Според изследователите резултатът не е сензационен, макар да изглежда изненадващ.
Преди четири години в национален мащаб настроенията в този дух бяха още по-силно изразени. Проучванията на два водещи германски научни института показаха тогава, че между 19 и 21 на сто подкрепят стената.
Въпреки че малцина оспорват причините за обединението на Германия, някои "веси" (както наричат понякога западногерманците) и "оси" (източногерманците) все още таят предразсъдъци към сънародниците си от "другата половина" на страната, макар и в доста по-слаба степен, отколкото през 90-те години на миналия век.
Тогава не бе рядкост източногерманците да имат усещането, че след рухването на комунизма бившата Германска демократична република (ГДР) е била едва ли не "колонизирана" от Западна Германия.
Днес подобни настроения изразяват от време на време само някои дребни малцинства в покрайнините на Бранденбург, показва проучването.
На Запад, от друга страна, е популярно клишето, че "хората от бившата ГДР си позволяват твърде много да се самосъжаляват".
Според изследването сред най-вероятните поддръжници на връщането на Берлинската стена са хората, родени в Източна Германия преди 1973 г., които са били изцяло вписани в социалистическата система.
В годините след падането на стената в Източна и Западна Германия вървеше дискусия за т.нар. "печелещи и губещи" от обединяването.
Около 19 на сто от анкетираните в отдалечените краища на Бранденбург се смятат за "губещи", а 37 на сто са на мнение, че положението би било по-добро, ако Берлинската стена и някогашната 1120-километрова вътрешна граница се бе запазила. Само 3% от жителите в тези райони гледат на себе си като на "спечелили".
Разрушаването на Берлинската стена започна в историческата нощ на 9 ноември 1989 г., за да позволи на ентусиазираната човешка маса да премине на Запад. В действителност обаче задачата по премахването на преградата започна едва по-късно през 1990 г.
Армейски части се заеха с рушенето на 300 наблюдателни кули, хиляди осветителни стълбове и над 80 км метална ограда. После компанията "Ава" бе повикана да почисти 160 000 т бетон, останали само от зоната около Берлин.
През юни 1990 г. на бляскав търг в Монако парчета от Берлинската стена се продадоха за цяло състояние. Сред щастливите купувачи бе наследницата на коняка "Хенеси" и вдовицата на италиански издател. Японски предприемачи също успяха да се сдобият с украсени с графити плочи от стената.
Внучката на Уинстън Чърчил също придоби осем парчета, които по-късно бяха изложени в парка на колежа Уестминстър във Фултън, Мисури, където 60 години по-рано Чърчил написа прочутата си реч за Желязната завеса.
Общо оплакване на туристите в Берлин днес е, че вече почти няма видими следи от стената. Само музеят на някогашния контролно-пропускателен пункт "Чекпойнт Чарли, съхранил историята на дръзките бягства, продължава да работи, привличайки десетки хиляди посетители годишно.
Заради чуждестранните критики берлинските власти сега планират да разширят дългата 1,3 км Мемориална стена на ул. "Бернауер", където някога бариерата разделяше хората, живеещи от едната и другата й страна.
Импозантен нов информационен павилион ще бъде открит в края на 2009 г., когато ще се отбележи 20-годишнината от падането на Берлинската стена.
Туристите, които търсят някакви следи от Берлинската стена, от май могат виртуално да я проследят благодарение на електронен апарат.
