М осква и Киев се споразумяха да възобновят доставките на природен газ за Украйна по сложна ценова схема, в която "Газпром" ще продава суровината на търговско дружество за 230 долара (195 евро) за 1000 куб.м., а Украйна ще го купува от него за 95 долара (80 евро) за 1000 куб. м.
Ръководителите на държавните газови компании на двете страни - "Газпром" и "Нафтогаз" съобщиха за постигната договореност на пресконференция в Москва, три дни след като Русия спря да доставя газ на съседката си.
Срокът на сключения договор е 5 години считано от 1 януари 2005 г.
"Постигнахме окончателно споразумение. То е успешно за "Газпром" и ние сме доволни. Споразумението ще гарантира доставките на природен газ за Европа," заяви председателят на Управителния съвет на руския енергиен гигант Алексей Милер след разговор с ръководителя на "Нафтогаз" Алексей Ивченко.
Русия и Украйна успяха да постигнат голям политически компромис в решаването на газовия въпрос, коментира първият заместник-председател на Държавната дума Олег Морозов.
"Постигнатото решение е в интерес както на Русия и Украйна, така и на нашите европейски партньори. То е победа на здравия разум, тъй като ако никоя от страните не бе правила насрещни стъпки, нещата биха стигнали до задънена улица", каза още той, като не пропусна да отбележи, че основна роля за него е изиграла проявената от Русия добра воля.
Украинският премиер Юрий Ехануров също приветства постигането на споразумение, но подчерта, че страната му ще извлече уроците от газовия спор. Ехануров заяви, че Украйна ще стимулира енергийната ефективност и така ще намали зависимостта си от природния газ.
Търговското дружество "Росукренерго", в което "Газпром" държи половината акции, може да продава газа на Украйна на по-ниски цени, тъй като то получава газ и от Туркменистан, Казахстан и Узбекистан, който ще смесва с руския.
В същото време вместо досегашните 1,09 долара Москва ще плаща по 1,6 долара за транзита на 1000 куб.м. природен газ на разстояние от 100 км през територията на Украйна.
Според аналитици постигнатото споразумение е удобно както за Киев, така и за Москва, тъй като им позволява да запазят репутацията си.
Текстът на договора дава възможност и на двете страни да кажат, че са постигнали цените, които са поискали, коментира Стивън О'Съливан, експерт в московската инвестиционна компания "Обединена финансова група".
Европейски наблюдатели обвиниха в понеделник Москва, че тероризира един по-малък съсед, който се стреми към по-близки връзки със Запада. Някои поставиха под въпрос способността на Русия да ръководи Г-8 само ден след като тя пое председателството на елитната група на големите индустриални сили, коментира агенция АП.
"Русия използва невъздържано монополната си власт, за да дисциплинира един политически непокорен съсед", смята Вернер Хойер, депутат от германската Свободна демократическа партия.
"Кой може да даде гаранции, че един ден тя няма да използва кранчето, за да упражни натиск или да "възпитава" други страни, като Германия например", реторично попита Хойер.
Освен че отново разпали безпокойство в Европа за енергийната сигурност, кризата заплаши да съживи антируските настроения, надигнали се на стария континент по време на демократичната революция в Украйна преди една година.
Газовият спор тлее от началото на 90-те години. Мнозина обаче съзират в решението на Русия да спре газовите доставки точно сега, няколко месеца преди парламентарните избори в Украйна, опит да бъде наказан Киев заради стремежа му към по-близки отношения със Запада.
Някои европейски вестници бяха особено критични към руския президент Владимир Путин.
"Първата война на XXI век е обявена", започва редакционната си статия френският "Монд". В най-студения период на зимата Владимир Путин затваря кранчето, което позволява на 50 млн. украинци да се топлят и националната икономика да работи.
Русия твърди, че само прилага търговските си права, като иска от Украйна да плаща за газа по пазарни цени.
Точният момент на спирането обаче предизвика въпроси за руското председателство на Г-8. "Владимир Путин на волана на Г-8 - това не е красива гледка", пише на първата си страница италианският вестник "Република".
"Използването от страна на Русия на това оръжие неминуемо ще има политически последици за образа й на добре държащ се съсед", прогнозира Филип Хансън, експерт в Бирмингамския университет.
Други видяха в този ход на Москва опит да заеме позиции на световната сцена. "Фикс-идеята на Русия да бъде смятана за велика сила е ключова тема на нейното председателство на Г-8", смята Тома Гомар, специалист във Френския институт за международни отношения.
Русия заявява ясно на своите партньори, че е енергийна суперсила. Тя казва: "Ние сме актьори на световната сцена. Ще ни слушате", отбеляза Гомар.
Европейските правителства обаче проявяват предпазливост и внимават да не хвърлят вина върху Путин и да не охлаждат отношенията си с него. Спирането на природния газ обаче има последици за целия континент.
"Мисля, че сега Русия ще внимава за репутацията си на сигурен доставчик на енергия", заяви пред Би Би Си британският държавен министър на енергетиката Малкълм Уикс.
На фона на общите критики Москва получи известна косвена подкрепа от генералния директор на Световната търговска организация Паскал Лами. "Каквито и политически и юридически проблеми да има в краткосрочен план, тези страни трябва да купуват енергията си по днешните цени, за да подобрят ефективността на икономиките си", заяви Лами.
