България усвоила под 0,3% от полагащите й се европари

З а първите две години от членството си в ЕС България е използвала едва 0.28% от полагащите й се средства по Кохезионния и структурните фондове. За да може по-бързо да навакса изоставането си от останалите в Европейския съюз, страната ни разполага с почти 6.7 млрд. евро по тези фондове за периода 2007-2013 г., съобщава в. "Сега".

Но дори сега, в разгара на кризата, когато всяко евро е от полза, България се оказва неспособна да ги оползотвори.

"Реално до българските фирми, общини, вузове, неправителствени организации и останалите ползватели са стигнали едва 80 млн. евро", съобщи Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

Той уточни, че визира специално средствата от Кохезионния и структурните фондове. Става дума за колосалната сума от 8 млрд. евро, разчетени за периода 2007-2013 г. - 6.673 млрд. евро от европейската хазна плюс 1.345 млрд. евро от българския бюджет.

Правителството напоследък отчита, че има рязко ускоряване по оперативните програми и вече са договорени проекти за 2 млрд. евро.

"Но от договаряне до същинско използване на средствата има огромна разлика", поясни Божков.

Вестник "Сега" установил, че шефът на ЦИР дори е надценил степента на усвояване. По официални данни на правителството към 31 декември 2008 г. за различни проекти по седемте оперативни програми са изплатени едва 22 млн. евро, като от тях 18,8 милиона са средства от еврофондовете, а 3,32 млн. евро - от българския бюджет.

През 2006 г. българските министри често се хвалеха, че се готвят отрано за членството в ЕС, за да може още на 2 януари 2007 г. да започне приемането на проекти и усвояването на еврофондовете.

През първата година в ЕС оптимизмът продължи и правителството твърдеше, че до бенефициентите ще стигнат 1 млрд. евро.

Горчивата равносметка за 2007 и 2008 г. обаче сочи, че ако министерствата продължават с досегашните темпове на усвояване - по 19-20 млн. евро на две години, целият ХХI век няма да стигне на България да усвои полагащите й се милиарди.

Както е известно, отличник по усвояването дотук е Министерството на държавната администрация, което управлява програмата "Административен капацитет". То е оползотворило 13,7 млн. евро по програмата, като основните инвестиции са в езиково обучение на чиновници.

Трагично е обаче усвояването по най-богатите еврофондове, предназначени за пътища, сметища, пречиствателни станции и ВиК мрежи.

За проекти по програма "Околна среда" до 31 декември 2008 г. на практика са платени символичните 144 хил. евро. ОП "Транспорт" може да се "похвали" с усвоени към 873 хил. евро, а до предприятията са стигнали смешните 88 хил. евро от ОП "Конкурентоспособност" - програма, която разполага с близо 1 млрд. евро бюджет до 2013 г.

Преди дни министърът на финансите отчете, че "касовите постъпления от ЕС" за 2008 г. били почти 1,5 млрд. лева. В тази сума обаче освен Кохезионния и структурните фондове Пламен Орешарски включва и Европейския земеделски фонд, Европейския фонд за рибарство, средствата по Шенгенското споразумение, директните плащания за фермерите и др.

Освен това "касови постъпления" означава, че парите са на разположение на България, но не и че са оползотворени.

Орешарски некоректно включва в сумата и средствата по ФАР, САПАРД и ИСПА, които бяха отредени за България още когато тя бе далеч от членството си в ЕС и трябваше да тренира чрез тези програми за усвояването на големите фондове на ЕС.

Освен това не се налагаше да плаща членски внос. През първите си две години в ЕС страната ни е платила над 1,3 млрд. лв. членски внос. При положение, че вноските на страната за двете първи години в еврохазната се равняват на 682 млн. евро, излиза, че България е "на червено" от еврочленството си.

Към плюсовете от влизането в ЕС трябва да се добавят евросубсидиите, които всички земеделци в ЕС получават. За двете години вече са ни преведени по около 200 млн. евро. Тези пари обаче са лесни за усвояване - не зависят от благосклонността на чиновници, раздават се на калпак и за тях не трябва да се готвят и защитават проекти.