С вещеници от североизточна Гърция и гръцки депутати консерватори поискаха България да им върне реликви от манастирите по древните български земи в региона. Според гърците реликвите били "плячкосани" от българските военни през войните през 20-и век.
Духовници от Ксанти, Серес и Драма - митрополитите Панталеймон, Теологос и Павлос, призовали премиера Костас Караманлис чрез официалното радио на Гръцката православна църква.
В началото на март в Националния исторически музей бе отворен за първи път пред публика стоялият 90 години в тайна
секретен фонд със средновековни златни и сребърни съкровища на България.
Те са били спасени по време на балканските войни и Първата световна война от екипа на проф. Богдан Филов, по онова време директор на Народния музей в София.
Фондът е бил отворен за изследователите и за реставрация преди 15 години. Най-ценната реликва в него е сребърен кръст от църквата "Свети Климент" на охридската патриаршия.
Този кръст е единственият известен с изображение на свети Константин и света Елена. Императрица Елена (247-327), съпруга на император Констанц Хлор и майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила свещения кръст, на който е бил разпнат Христос.
Охридският кръст е изработен от сребро с масивна позлата през 18-и век. Върху него са гравирани 15 сцени, следващи архаичната иконография. В средата на предната страна има отвор, в който е положено парче дърво. След реставрирането се оказва, че под металния обков за това парченце дърво е направена специална дървена рамка с легло, върху което има следа от смола, тъкани и златен прах.
Църквата ще направи цялостна експертиза на
парчето дърво, за което историците вярват, че е от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос.
Учени ще направят въглероден анализ за възрастта на дървото.
Кръстът чудодейно премахва болката на доближилите го, твърдят дори историци. Но е важно и църквата да си каже думата. В Националния музей бил повикан за експертиза архимандрит Сионий, който е специалист по свети мощи и чудеса.
"Като познавач на тези реликвени кръстове мога да кажа, че съвсем възможно е това парче от дърво да бъде от кръста Христов... Като направа отговаря на традициите, които са за поставяне на най-ценни реликви. Ние ще се надяваме и уповаме на някакви чудеса и белези, по които Бог сам ще ни покаже, че това е от неговия кръст", каза архимандрит Сионий в интервю за БНТ.
В секретния фонд са били съхранявани средновековни български златни и сребърни съкровища. Историята на тяхното съхраняване започва през 1916 г., когато проф. Богдан Филов констатира в писмо до министъра на отбраната, че в Балканската, Междусъюзническата и началните месеци на Първата световна война много паметници на културата стават жертва на военните действия.
Гръцката армия подпалва манастирите при Струмица, английската артилерия съсипва Слимишкия манастир в Преспа и катедралния храм в Дойран и т.н.
Движимите паметници се разграбват или от местното население, както става в Охрид, или от самите войници и офицери от воюващите армии, вземащи си "за спомен" ръкописи и църковна утвар.
Затова в българската армия се сформира разузнавателен отряд от 200 учени и помагащи им войници, които в продъление на три години събират ценностите в застрашените райони и ги изпращат в Народния музей в София.
Тези паметници са над 400. Между тях са златната корона на охридския патриарх, златообкованото евангелие на Теофилакт Български с изображения от живота на Христос и св. Климент, златни и сребърни кръстове.
Има много накити, изработени от Чипровската златарска школа и Охридската художествена школа, които показват връзката на българското със западноевропейското изкуство. За първи път са показани и много икони от по-малки манастири.
Изключителна по своето майсторство е Дарохранителница от манастира Дечани - създадена в Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро, позлата, скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, на нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.
В колекцията има и две олтарни двери от Охрид, които свидетелстват за високите достижения в дърворезбата и иконописта от 15-и век. Сред непоказваните находки са мощехранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир, изработена през 1833 г.
Различни паметници са свързани с богослужебната практика. Сред тях са църковни тъкани, украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли, мощехранителници със скъпооценни камъни, множество кръстове, под чиито обкови векове наред са се съхранявали реликви.
Добре запазени са и много потири, кадилници и кандила, сред които най-голямо е сребърното кандило с тегло 15 кг. Задължителен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събирали помощи за манастирите, са били таксидиотските кутии. В колекцията са запазени такива кутии, подплатени с кадифе и украсени със златни и сребърни релефи.
Те са станали
притежание на българската държава благодарение на спасителната експедиция около фронтовата линия в Беломорска Тракия и Македония.
Били са прибрани в таен фонд, за да не бъдат върнати на Гърция и Югославия по силата на несправедливия към България Ньойския договор Македония е поделена между тях.
Особено впечатляваща е дарохранителницата от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма. В нея са се пазели частици от мощите на св. Дионисий I патриарх Константинополски, на св. Йоан Златоуст и на св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници са предадени на съхранение в Рилския манастир.
Сега гръцкият митрополит Панталеймон твърди, че след 1997 г. искал да бъдат върнати 44 пергамента от ХІ век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус.
"Като използваме повода на присъединяването на България към ЕС, искаме да обърнем внимание върху проблема с легални средства", казва той.
Митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес пък твърди, че са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети.
Митрополитите са получили подкрепата на трима депутати от партията "Нова демокрация". Депутатката от Серес Мария Царуха-Колия дори била сигурна, че "откраднатите реликви са крити в криптата на катедралата "Св. Александър Невски" в София".
