С кални светилища, астрономически обсерватории и пещи за злато на 7000 години показва фотоизложбата "Скални мистерии: Древността проговаря", която се открива на 28 януари в музея "Земята и хората".
Експозицията отразява част от петгодишните проучвания на група учени, които се опитват да разкрият тайните на неизследвана досега праисторическа цивилизация, щедро оставила следи за себе си в Източните Родопи.
Показани са скални структури и комплекси, които свидетелстват за интензивен духовен живот, изключителни металургични умения и сложни религиозни практики от времето на неолита и енеолита.
Учените, които вече няколко години изследват образуванията, разграничават скални трапецовидни ниши, тронове (места за наблюдение), басейни, стълби, фигури на хора и животни, изкуствено издълбани пещери, скални късове с различни видове врязвания, поставени нарочно на местата им, каменни саркофази.
Екипът изказва хипотезата, че скалните трапецовидни ниши са вид запис, чието предназначение е да пази и предава важна за съществуването на праисторическата общност информация. В близост до тях често се намират стари находища на медна руда и злато или пък има следи от рудодобивна дейност.
Каменните концентрични кръгове и скалните наблюдателни места са свързани с астрономически наблюдения и с координация на дейността на групите, намиращи се в района. Басейните и шарпаните пък са елемент от веригата на златодобивната дейност на енеолитните хора, твърдят изследователите.
Според един от членовете на екипа, проф. Цанко Цанков, това са примитивни пещи за топене на руда, а врязаните в скалата улеи са предназначени за отвеждане на стопения метал.
Дейностите, свързани с рудодобива и астрономическите наблюдения, вероятно са имали дълбоко религиозен характер. Учените смятат, че те са били придружавани от сложни ритуални практики, извършвани от ограничена група "посветени" хора, които организирали производството, ръководели религиозния живот на общността и наблюдавали промяната на движението на небесните тела.
С изложбата "Скални мистерии: Древността проговаря" археолозите искат да привлекат вниманието на обществото и институциите към тази непозната цивилизация, както и да предизвикат дебат и по-нататъшни проучвания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезите относно значението на откритите скални структури.
До този момент проучванията им са финансирани от фондациите "Реми" и "Хоризонти".
Учените твърдят, че Родопите далеч не са осеяни само с тракийски паметници на културата. Светилищата, които изследват, датират почти 4000 години по-рано от заселването на траките по нашите земи.
Те са категорични, че началото на тяхното изграждане е свързано с края на неолита.
Някои от скалните светилища са създадени още в края на VІІ и началото на VІ хилядолетие пр.н.е. Скалните паметници нямат аналог никъде по света и са поне 1000 години по-стари от египетските пирамиди и цивилизацията в Месопотамия.
Според проф. Ана Радунчева, обитателите на Източните Родопи имат изключителен принос за създаването и развитието на цивилизационния модел на европейските и източни общества.
