Предлагаме ви пълния текст на интервюто:
- Вие сте начело на българското правителство от юни 2001 г. Позволете ми да направя някои уточнения в чисто личен план. Вие сте наследник на царската династия в България. Дори сте царували, когато сте бил съвсем малко дете под името Симеон Втори. После цялото Ви семейство е било прогонено от България през 1946 г. с идването на комунистическия режим.
- Всъщност комунистите дойдоха през 1944 г.
- 50 години по-късно се върнахте в страната и малко по малко започнахте политическа дейност. Вашата партия НДСВ спечели парламентарните избори през 2001 г. Вие станахте премиер на една република, чийто президент е член на бившата комунистическа партия. И така, очакваме от Вас да ни кажете как виждате интеграцията на България в европейското и в атлантическото семейство, а също и преценката Ви за ежедневните политически действия. Ален Луйо, главен редактор на сп. "Експрес", ще Ви зададе първия ни въпрос.
Ален Луйо: Добър ден, господин министър-председател. Следващата седмица в Прага се открива среща на върха на НАТО, където Североатлантическият съюз възнамерява да оповести кандидатурите на новите членове. България е сред очакващите. Вярвате ли в шансовете на страната Ви за влизане в алианса и дали те не са поставени под съмнение след разкритията наскоро във връзка с незаконния износ на оръжие и военни материали за Сирия и Ирак?
- Благодаря Ви за точно зададения въпрос. Този проблем очевидно ни занимава изключително много. Но ще отговоря на края на Вашия въпрос. Най-напред, не бива да вадим нещата от контекста им. Това са резервни части за мотори, които също така могат да се използват за трактори, тежкотоварни машини, както и за военни машини. Фактът, че частите са разкрити и веднага последва категорична реакция от наша страна, показва, че ние сме бдителни. Що се отнася до поканата ни за членство в НАТО, ние правим огромни усилия за преструктуриране на армейските ни сили и изпълняваме всичко, което беше поискано от нас. Надявам се, че ще сме сред седемте, които ще бъдат поканени в Прага.
Ален Луйо: За да вдъхнете увереност на вашите бъдещи партньори в НАТО, затегнахте ли контрола в законодателен план относно търговията с оръжие?
- Вече разполагаме с такива механизми и благодарение на това има прозрачност. Но трудностите не са свършили. Мъчно се установява крайния резултат в подобни ситуации. Ето защо е необходима още повече бдителност.
Ален Луйо: Какви са предимствата на България, какво можете да предложите на НАТО?
- Трябва да отбележим, че югоизточният фланг на алианса не е пълен, не е затворен. От една страна, имаме Турция, която е верен съюзник от 50 години, но която е сама в предните позиции. От друга страна, България и Румъния биха затворили периметъра, който се допълва от Гърция. Тогава алиансът, който сега представлява не толкова пакт срещу нещо, а по-скоро е зона за сигурност, ще бъде завършен. От Балтика до Черно море.
- Ако предположим, че има операция срещу Ирак, което наистина може да се случи през следващите няколко седмици или месеци, дали България като член на НАТО ще подсили с войски частите на алианса, които ще участват в евентуална намеса?
- Ако ми позволите да Ви задам контравъпрос. Такъв ли песимист сте?
- Това е просто хипотеза.
- Симеон Сакскобургготски: Ако сме част, практически членове на алианса, трябва да знаем какви са изискванията. Засега България и при предишното правителство, както и по време на югославската криза, демонстрира поведение на сътрудничество, бих казал достойно за похвала, за да осигури необходимото за мира. В случая на Ирак, ако искаме да участваме в един практически световен съюз срещу тероризма, смятам, че първо трябва да се изчерпат всички дипломатически ходове и едва тогава да се прибегне до военна сила.
Ален Луйо: Използвахте думата "песимизъм", казахте, че не трябва да бъдем песимисти за криза в Ирак. Какво мислите за последиците за Балканите от евентуална криза, все още нестабилни ли са Балканите?
- Тук не става дума единствено за Ирак. Разбира се, ако има криза с Ирак, ще има тежки последствия за всички. И не само за нашия регион, за Средния изток и т.н. има опасност от икономическа криза. Самите ние изживяваме много трудности, излизайки от настоящата конюнктурна криза, за да прибавим и нови затруднения.
- В Съвета за сигурност, на който България е член, подкрепихте френските предложения и идеи за две резолюции. Трудно ли се подкрепят подобни френски предложения в момент, когато очаквате американския отговор за присъединяване към НАТО?
- Мисля, че не става дума за това дали се подкрепя една или друга теза. Ние работим за постигането на консенсус. Смятам, че ролята ни беше наистина позитивна в този смисъл. И резултатите са факт.
- Американците оказаха ли натиск?
- Това е логично при преговори, дискусии, консултации... Ежедневно бях информиран за развитието на събитията от посланика ни там, но може би на него трябва да зададете този въпрос.
- Аз съм сигурен, че премиерът е запознат с детайлите.
Ален Луйо: България ще е част от втората присъединителна вълна към ЕС. Не се ли опасявате, че страната Ви ще бъде върната след разширяването през 2004 г.? Или да бъде забравена...
- Не виждам защо, тъй като вече е ясно, че ние сме в следващата вълна. Защото, ако не се лъжа, това е петата присъединителна вълна, която ще обхване огромно пространство от десет страни. Не бих се осмелил да посоча кои, тъй като гледам на нещата реалистично. Но смятам, че ако ни бъде определена дата, ще има повече яснота.
- Вие искате 2007 г.
- 2007 г. е разумното развитие и адаптиране на нещата, а не оптимизъм.
- Какво е очакването на народа от бъдещото присъединяване?
- Евроатлантическата интеграция е наистина широко подкрепяна у нас. И това е много важно.
- Но какво очакват българите? Може би се надяват на милиони евро, които ще се изсипят над страната?
- Вероятно има и такива хора. Но също така трябва да се отбележат немалкото жертви, дисциплината, реда, модернизацията, промяната. Това динамизира нашето общество, важно е и е приоритет на правителството.
Ален Луйо: ЕС налага известен брой изисквания. Кое ви се струва най-трудното? Дали икономическите изисквания или промяната в начина на мислене, манталитета на една страна, която в продължение на 50 години е била комунистическа?
- Ако поставите въпроса на икономистите, на експертите, те ще Ви кажат, че трудностите са икономически. Но аз подхождам психологически и затова съм на мнение, че тук става дума за манталитет. Трябва да се направи голямо усилие в тази насока. Но българите са способни хора, оставям патриотизма настрана, с голямо желание да се интегрират към Европа. Всички са носители на тази идея. Разбира се, предстоят още реформи. Според сондажите приемането ни в ЕС и НАТО се подкрепя от 70% от гражданите.
- Кое според Вас е от първостепенно значение - НАТО или ЕС?
- Смятам, че трябва да се погледне хронологически. На дневен ред е НАТО. Веднага след това е ЕС. Българите също разсъждават така. Погледите са насочени първо към поканата за НАТО тази година, през следващата това да стане действителност, после идва 2007 г. и ЕС.
- Казахте, че мислите психологически. Учуден ли бяхте, когато поехте политическа роля в страната си, от общественото мнение по отношение на света. Смятате ли, че е трудна задача да се дадат необходимите обяснения?
- Наблягам на факта, че народът е интелигентен и благоразумен. Но е живял доста изолирано в рамките на две поколения. Има много митове.
- Една от конкретните теми, която ще бъде засегната в преговорите, е затварянето на реакторите на АЕЦ-Козлодуй. Европа иска те да бъдат затворени в момента на приемането ви. България ще затвори ли централата?
- Това е много дискутиран, деликатен и актуален проблем. Предишното правителство подписа споразумения, които ние признаваме и следваме. Ние сме кандидати за ЕС, съюзът има изисквания и трябва да се опитаме да намерим начин да ги изпълним.
- България има ли нужда от атомната си централа?
- Да. Киловатчас, произведен от атомна енергия, е много по-евтин в сравнение с другите източници. По-важното е дебатът да бъде сведен до техническо, научно, експертно ниво вместо политическо. Ще бъде във вреда на всички, ако демагогията вземе връх.
- Ако добре Ви разбирам, господин министър-председател, Вие искате да се дискутира затварянето на атомната електроцентрала?
- Първи и втори реактор са вече договорени за затваряне тази година, а през 2006 г. е следващата определена дата. Но трябва да се следва определена логика, да се дискутира, както правят останалите страни с атомни централи. Не бива да се драматизира.
Ален Луйо: Влизайки във втората вълна на интеграцията до 2007 г., ще трябва да се противопоставите на имиграцията, защото в известен смисъл, чисто географски, сте на първа позиция.
- Да, съобразявайки се с Шенгенското споразумение, ние правим огромни усилия. Например бяхме принудени да наложим визи за руските граждани, а това ни донесе много икономически затруднения. Опитваме се да ограничаваме нелегалната имиграция. Последният случай беше във Франция, в Бордо. За щастие, двете вътрешни министерства постигнаха споразумение и работиха в сътрудничество, за да премине всичко експедитивно и нормално.
Ален Луйо: Мислите ли, че Европа ще ви помогне при контрола на външните граници?
- Разчитаме на подкрепа и на експертно мнение. Имаме чудесно сътрудничество с множество европейски страни и със САЩ.
- Трябва ли, според Вас непосредственият ви съсед Турция да бъде част от Европа?
- Ще кажа само, че Турция е много голяма съседна страна, а ние сме физическият път на Турция към Европа. Но този въпрос не зависи от нас.
- Но ако вие влезете в Европа, Турция ще стане зависима от вас.
- Тогава ще видим. Първо трябва да влезем в Европа.
Ален Луйо: В началото на разговора Пиер Ганц припомни, че Вие сте наследник на короната. Смятате ли един ден отново да я сложите?
- Това нито се дискутира днес, нито е приоритет. Имаме много по-важни неща - да консолидираме демокрацията и Република България.
- Но Вие не казвате, че царското управление е безвъзвратно останало в миналото.
- Не виждам защо. То е толкова старо и същевременно модерно, колкото и републиката, диктатурата... Това е все още валидна система, както всички останали. Не говоря за връщане на тази система. Същественото е тя да е демократична. И това е единственото, което ме интересува.
- Живели сте в Испания по време на изгнаничеството Ви. Струва ли Ви се добър моделът на испанския суверен?
- Успехът на крал Хуан Карлос за Испания е очевиден. Но елементите му не могат да бъдат пренасяни просто така. Трябва да си дадем сметка за политиката, историята на страната... Няма място за сравнение.
- Смятате ли, че статутът Ви на наследник на короната има положителен ефект върху населението? Дори собственото Ви политическо движение се казва Национално движение "Симеон Втори". Мислите ли, че може би българите имат нужда точно от това?
- Историческата последователност винаги е позитивна. Аз съм министър-председател на Република България и ще бъде абсурдно, ако не съм съгласен с настоящата система.
- По-трудно ли е да си министър-председател вместо суверен?
- Със сигурност. Това е отговорност обаче, която приемам с огромна гордост.
