Ие ерванията показват, че в района на Шабла няма предпоставки за бъдещи по-силни земетресение, коментира пред БНР Емил Ботев, ръководител на Отдел "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН
Според него се повтаря историята от преди две години. Едно относително силно земетресение,
то е умерено по сила - с магнитут 4.1 - не е последвано
от следтрусова поредица.
"Сега това
земетресение е около 20 пъти по-слабо по енергия от онова преди две
години. Сега нямаме данни за паднали предмети, тухли, комини.
Измерванията на
преместването на земни точки на повърхността, от което съдим за
евентуални размествания в дълбочина, показват, че няма опасения за
натрупване на големи напрежения, които да доведат до силни земетресения", обясни Емил Ботев.
Днес е започнал оглед на общинските сгради в Шабла и на всички
населени места наоколо. До момента няма данни за нанесени материални
щети.
Ще бъдат огледани и ремонтираните след предишното земетресение
сради, за да се види дали след ремонта са издържали снощното
земетресение. Само един жител на Шабла е съобщил за пукнатини в къщата си.
Според местни специалисти епицентърът на труса е бил на 4 км от с.
Езерец навътре в морето. Много хора са излезли от домовете си, но без
паника.
До момента няма данни за нанесени щети и във Варна и областта, съобщиха от Областното управление "Пожарна безопасност и защита на
населението". Трусът е бил усетен най-силно по високите
етажи на жилищните сгради.
От "Гражданската инициатива за забрана проучването и добива на шистов
газ" побързаха да свържат труса в Шабла с възможни проучвания за този газ в района. Според тях сондажът на фирма "Русгеоком" се намира само на 11 км
и половина от епицентъра на труса, в с. Сърнино.
От фирмата
опровергаха като напомниха, че ще добиват конвенционален газ и няма да ползват
хидравличен удар.
Това пък предизвика "Гражданската инициатива" за
мораториум върху технологията "хидравлично разбиване" у нас.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отрекоха да има връзка между земетресението и добива на газ в района на Добрич.
Йордан Кирков,
държавен инспектор в Дирекция "Природни ресурси и концесии", беше
категоричен, че добивът на газ, независимо от способа, по който се
добива, не може да предизвика земетресение.
Пред БНР Киров заяви: "Там не се извършват никакви взривни работи, за да бъдат
предизвикани земетресения от един такъв класически сондаж. Този сондаж категоричен съм, че няма връзка със
земетресението.
Това е пълна лъжа от страна на екологичните организации.
Не може такъв сондаж да оказва влияние и да предизвиква земетресения. В
този район има действащи концесии, където се добива нефт и газ.
Не мога на този етап да кажа дали има някаква връзка, но според
мен - не."
Според сеизмолога Ботев, в България не се правят толкова дълбоки сондажи за газ, които да предизвикат толкова силен трус: Възможно
е теоретично, но това земетресение не е в състояние да бъде провокирано
от приповърхностното антропогенно въздействие на човека.
"Човекът може
да въздейства само на слаби микроземетресения, които са непосредствено
разположени до повърхността. Най-много на километър - два дълбочина. Такива сондажи са теоретично и практически възможни, но
не се използват в нашата страна. При нас има до километър и нещо", обясни Емил Ботев.
Последното
силно земетресение в района на Шабла беше на 5 август преди две години.
Тогава най-силно бяха засегнати читалището и църквата.
Междуведомствената комисия обаче забави парите за отстраняването на
щетите и ремонтът на църквата приключи преди няколко месеца. Освен за
църквата и читалището помощи бяха отпуснати и на 11 семейства, по чиито
къщи имаше повреди.
Източник:
БГНЕС
