Първата каменна сграда, пред която спрели, им се сторила удачен избор. После обаче видели отгоре да се вее скъсано афганистанско знаме и излезли оттам с усмивка - за хора, прекарали шест месеца в Афганистан миналата година, това било достатъчна причина да не се нанасят там. Просто заради принципите, обяснява един от командирите.
С това започнало пътешествието им по изоставените улици край обезлюдените амбасади, чиито обитатели напуснали Багдад броени дни преди старта на военните действия. Бойците от 101-ва търсели не само безопасно убежище, но и домашен уют, макар и малък.
Според международното законодателство посолството е суверенна територия на съответната държава, но тези формалности отстъпват в такива мрачни времена, когато няма правителство, а войските търсят безопасно място за отдих, обяснява "Асошиейтед прес". Агенцията уточнява, че първоначално US частите искали да намерят някаква иракска сграда, но не желаели да гонят оттам обитателите й. Затова се насочили директно към дипломатическия квартал с обещанието, че където и да отседнат, ще пазят чистота.
"Мисля, че онази сграда там може да е нашата", казва в един момент 41-годишният подполк. Лий Фетърман от Купърстаун, щата Ню Йорк. Оказва се българското посолство. Там обаче няма паркинг, подходящ за военните машини. Освен това сградата била обгорена и миришела на сяра. Единственото предимство: разполагала с огромна вана (нещо, което в 101-ва не били виждали, откакто напуснали Форт Кембъл в щата Кентъки) плюс течаща вода. Имало обаче и още едно препятствие - крановете в банята били изтръгнати от основите им. "Ако пуснем водата, ще потече по стените", констатира Фетърман.
Следващото е кувейтското посолство - четириетажна сграда с бонус: изоставен камион в двора. Но и тази къща била пълна с потрошени стъкла и щателно плячкосана. В приземния етаж тлеел огън, запален от мародерите с книжата, открити там. Плувният басейн бил пълен със застояла вода.
Един от войниците си взел огромен кувейтски флаг с прогорена дупка по средата, за да го отнесе в музея на дивизията във Форт Кембъл. "Иракчаните са били тук. Какво очаквате?", пита 24-годишният лейтенант Ерик Алегзандър от Филаделфия.
Кувейтската амбасада има друго предимство - дебела защитна стена. Недостатъците: Намира се в изолирана част на квартала и (по определението на Фетърман) "в това място няма нищо задоволително от естетическа гледна точка".
Подполковникът праща момчетата си да проверят китайското посолство, но те докладват, че е по-зле от всички други. В неделя китайското правителство се оплака, че сградата им е била плячкосана и поиска САЩ да я защитят от набезите, напомня "АП". Едва ли обаче в Пекин са имали предвид нещо подобно, коментира агенцията.
Идва ред и на суданското посолство. То бива обявено за "невъзможно за обитаване", той като вече се населява от някакви хора. "Всички къщи са еднакво съсипани", констатира 33-годишният кап. Ед Карачильо от Сенека Фолс, щата Ню Йорк.
След четиричасовия оглед слънцето клони към залез и Фетърман решава да устрои лагера в празно училище край една джамия. Прекалено близо е до местните хора, за да останат задълго, но за пренощуване става.
Жителите на района махат с ръце на войниците и Фетърман веднага инструктира един боец да иде при тях и да ги разпита за подходяща сграда, където да се нанесат, завършва репортажа си "Асошиейтед прес". Докато подчиненият му се отдалечава, Фетърман се провиква: "Искам градина с рози."
