Л ахор - ужасяващата гледка на един голям град, за пореден път хвърлен в хаос и потопен в мъка, извежда на преден план един от най-очевидните провали във водената от САЩ война срещу тероризма - невъзможността да се залови Осама бин Ладен.
Вашингтон трябва да вини главно себе си.
Прехвърляйки ресурси, техника за сателитно наблюдение и войски в Ирак, САЩ не само отслабиха натиска срещу Осама, но и дадоха на талибаните, "Ал Кайда", наркобароните и бойците време и място да възстановят своите сили в Афганистан, където бунтовническите нападения превърнаха това лято в най-кървавото от 2001 г. насам, се казва в статия на "Интернешънъл хералд трибюн".
Могат обаче да бъдат посочени и сериозни причини защо някои американски притеснения за ситуацията напоследък се дължат на Пакистан, който е подложен на все по-голям натиск от страна на Америка да предприеме сериозни действия за залавянето на терорист №1.
Отминаха дните, когато САЩ неопределено твърдяха, че Осама е някъде около границата между Пакистан и Афганистан. Вицепрезидентът Ричард Чейни и директорът на ЦРУ Портър Гос обявиха, че знаят къде се крие Бин Ладен и че не е в Афганистан (намек, че се намира в Пакистан).
Бившият посланик на САЩ в Кабул и сегашен посланик на страната в Багдад Залмай Халилзад бе по-прям и директно заяви, че
радиалният лидер е в Пакистан.
Армията на пакистанския президент Первез Мушараф е заловила и предала на САЩ 500 бойци от "Ал Кайда" и е загубила повече от 500 войници в сраженията срещу терористичната мрежа в суровите планински племенни райони.
В действителност обаче Мушараф няма голям стимул да залови Бин Ладен. Нещо повече - може би военните имат интерес да го оставят жив и да не знаят къде се намира.
Пакистанските военни се боят, че съюзът със САЩ ще бъде краткотраен и ще се основава на войната срещу тероризма, докато дългосрочният съюзник на Щатите в региона е Индия - съперник на Пакистан.
На 29 юни Вашингтон подписа с Индия 10-годишен стратегически договор за военно сътрудничество. По тази логика
САЩ не може да обърне гръб на Пакистан, докато войната срещу тероризма продължава, а Бин Ладен е на свобода.
Пакистанската армия освен това е сърдита на афганистанския президент Хамид Карзай, задето предоставя на Индия стратегически позиции в страната си, и на американците - че не правят нищо против тези действия.
Правителството на Пакистан твърди, че Индия използва афганистанска територия, за да подкрепя бунтовническите националисти в пакистанската провинция Белуджистан.
Пакистанските военни енергично поддържат политическото си влияние върху афганистанското население от пущунските племена в източната част на Афганистан - нещо, което правят от 1989 г. и което не желаят да преустановят.
Така че, затваряйки си очите за местонахождението на Бин Ладен и за организирането на талибани на територията на Пакистан, армията има преимущество спрямо Вашингтон и Кабул.
Това преимущество можеше да се забележи по време на президентските избори в Афганистан миналата година - само след една частна среща между Мушараф и американския президент Джордж Буш, атаките на талибаните мистериозно спряха, докато траеха изборите.
Същевременно собственото политическо влияние на Мушараф отчасти зависи от оставянето на Осама на свобода.
В Пакистан има много по-силни антиамерикански настроения и симпатии към Бин Ладен отколкото другаде от 11 септември 2001 г. насам.
Висшите офицери в армията нямат интерес да провокират терористични изстъпления и нови екстремистки прояви, каквито със сигурност ще има, ако Бин Ладен бъде заловен или убит на пакистанска територия.
В същото време Мушараф успя да запази на своя страна фундаменталистите в Пакистан, като се съюзи с най-големите ислямски фундаменталистки партии в страната, които величаят лидера на "Ал Кайда" и управляват двете провинции по границата с Афганистан.
Ако Бин Ладен бъде заловен, фундаменталистите могат да нарушат съюза и да оставят Мушараф в политическа изолация.
И така, къде е Осама Бин Ладен?
Най-вероятно се крие навсякъде където пакистанската армия не е разположена с хиляди. В северните райони, граничещи с Китай и Афганистан, където планините Каракорум се вливат в планинската верига на Памир и образуват един високопланински, рядко населен район, подходящ за скривалище. В Белуджистан, където военното присъствие е минимално и талибаните са много активни.
Третата възможност са големите градове в Пакистан, където бяха открити всички заловени досега сътрудници на терористичната организация в страната.
Лондонските кръвопролития може би са много далеч от машинациите на южноазиатската политика. Факт е обаче, че докато световните лидери се съобразяват със страховете, които диктуват действията на пакистанските лидери и военни, включително и чувството за заплаха откъм Индия, тероризмът и екстремизмът ще продължат да намират тук благодатна почва за развитие.
