П о това време на годината много хора си мечтаят само за едно - как да се потопят във вода. Обикновено това става на море. Въпросът е обаче навсякъде ли в Европа водата е чиста и безопасна.
И понеже тази седмица много говорихме за Бретан и днес ще започнем обиколката си оттам.
Областта е известна с чудесните си плажове. Но водата край брега е наситена със зелени водорасли и това я прави доста неприятна за къпане. Така е от 30-ина години насам - водораслите са най-много в разгара на летния сезон. Количеството им обаче е провокирано от земеделското замърсяване.
По-точно водораслите са резултат от замърсяването с нитрати, използвани в земеделието. Нитратите достигат до морето с водата, която се влива в него, и подхранва водораслите и те се размножават с тонове. Когато зелените водорасли се разлагат, те отделят газове, амоняк например. Това води до лоша миризма.
Но дори замърсяването да спре, "запасите" от нитрати са толкова големи, че могат да вредят в продължение на дълги години. Водораслите прогонват туристите и отчайват еколозите.
Сега да видим къде се къпят поляците.
В Балтийско море. 528-те километра на полското крайбрежие привличат туристи още в самото начало на лятото.
Въпреки високите цени, които си съперничат с почивка на Средиземноморието. И въпреки температурата на водата, която рядко надхвърля 18 градуса.
Но поляците предпочитат да си почиват у дома и затова използват собственото си море. Само че и те като бретонците имат проблеми с качеството на водата. Тази година едва шест плажа успяха да вдигнат синьо флагче, което според международните стандарти гарантира чистотата на водата.
Проблемът на Балтийско море е, че то е затворено, подмяната на водите почти не се осъществява, а теченията отвеждат мръсотията към бреговете. Изследване, осъществено наскоро, сочи, че месото на балтийската риба съдържа 50 пъти повече тоскини в сравнение с това на рибата от Атлантическия океан.
И реките биха могли успешно да бъдат използвани за плаж и къпане.
Да, така е с река Москва в руската столица. Освен това около столицата на Русия има около 100 езера и множество реки и други водни басейни. Само че качеството на водата в Москва не е на ниво и не става дори за пиене.
Така че, всеки който иска да се изкъпе на открито в столицата на Русия, първо трябва добре да помисли. Френското министерство на външните работи препоръчва на френските граждани в Русия да избягват къпането в езера и други водни басейни поради опасност от лептоспироза.
Това е остра заразна болест по животните, която се предава и на човека. Проявите на болестта са повишена температура, болки в мускулите, кръвоизливи от носа, храносмилателната система, бъбреците. Понякога може да доведе до менингит и жълтеница.
В Москва очевидно животните са малко, но замърсяването е основният вредител за хората. Наскоро западно от столицата дерайлира влак, превозващ петрол. Това заплаши водите на Москва. В началото на юли друг инцидент с петрол замърси реките.
Заради тези проблеми властите публикуват редовно доклади за местата за къпане, като те са разделени на три зони - разрешени за къпане, забранени за къпане, където обаче може да се почива, а в третата зона всякакво човешко присъствие е забранено.
Отдавна е известно, че Черно море не е особено богато на флора и фауна.
Само в 13% от водите на морето съществува живот. Останалата част е царството на смъртоносния газ сероводород, който бавно настъпва към повърхността. На места на малки дълбочини има сероводород. Това според еколозите се забелязва при натрупване на водорасли.
Иначе Черно море спада към едно от слабо солените морета. Водите на морето се отличават с редица предимства по състав, соленост и температура. Тези предимства го правят подходящо за нуждите на профилактиката, лечението и отдиха. В крайбрежните зони изискванията към водите отговарят на параметрите за туризъм и изискванията на Директива 76/160 на ЕС.
Дейностите на национално ниво по опазване водите на Черно море се осъществяват от структурите на екоминистерството и по-специално Басейнова дирекция с център Варна. България може да се гордее, че се нарежда на първо място сред черноморските страни по относителен дял на населението в крайбрежните райони, ползващо съвременна канализация, включително пречистването на отпадъчните води.
В момента по българското крайбрежието са в експлоатация 26 пречиствателни станции за битови отпадъчни води, като 17 от тях са с биологично пречистване. На пръв поглед нещата изглеждат повече от добре, но навътре в морето водите са доста замърсени.
Наред с органичните вещества във водите на морето се съдържа почти цялата таблица на Менделеев. Системното замърсяване от човешката дейност е довело до това, рибите за улов през петдесетте години са били 25 вида, а в началото на 90-те години - те едва са 5 вида.