Р ешението на новоизбрания президент Барак Обама да назначи стар служител от Белия дом начело на ЦРУ илюстрира предпочитанието му за силен мениджър пред експерт в разузнаването.
Решението на Обама да избере Лион Панета за ръководител на главната американска разузнавателна служба изненада гилдията на разузнавачите и показа намерението на демократите да скъсат с политиката на администрацията на Буш.
Панета, който е изкарал осем мандата в Конгреса, е бивш началник на кабинета от администрацията на Бил Клинтън и директор на Административно-бюджетното управление.
В богатата му автобиография няма и намек за познания в разузнаването или анализаторски опит. Напротив, той е това, което Вашингтон нарича потребител на разузнавателна информация.
Според някои представители Обама изпраща недвусмислено послание, че противоречивата политика на старата администрация, която одобряваше суровите разпити, мъченията, незаконното подслушване и тайното транспортиране на затворници в страни, където се използват мъчения, е приключила.
Това, че Обама препочита силни мениджъри пред разузнавачи от кариерата може да се интерпретира и като опит да предпази Белия дом от понякога своеволните програми на потайните разузнавателни служби.
Изборът носи посланието, че администрацията на Обама ще наложи своите приоритети на службите, а не обратното.
Независимо от добрата воля, с която Панета винаги се е ползвал и в двете партии, новината за избора му предизвика раздразнение не само сред предсказуемите републикански скептици, но дори и у отколешната му приятелка и землячка от Калифорния, новоназначената председателка на Комисията за разузнаването, сенатор Даян Файнстийн.
Тя изказа недоволството си от това, че Панета няма опит в разузнаването, а Обама не се е консултирал с нея при избора си.
Денис Блеър, пенсионираният адмирал, когото Обама избра за следващия директор на националното разузнаване - главния съветник на президента по въпросите на разузнаването, има почти толкова беден опит в спецслужбите, колкото и Панета.
Блеър, бивш командващ на американския Тихоокеански флот, е работил близо година в ЦРУ. Той е автор на високо оценена контратерористична военна стратегия в югоизточна Азия след терористичните атаки от 11 септември 2001 година. Освен това, на поста си в разузнаването той носи и военния опит, който Конгреса иска да види на поне една от двете висши длъжности.
Блеър е работил в тесни връзки с чуждестранни партньори срещу организацията "Абу Саяф" на Филипините и "Джемаа исламия" в Индонезия. Според представители на разузнаването и военни, запознати с работата на Блеър, офанзивите сериозно отслабили двете терористични групировки.
Панета и Блеър са личности, неопетнени от връзки с политиката на администрацията на Буш, главно защото и двамата идват в разузнаването отвън.
Назначенията бяха потвърдени пред АП от представители на Демократическата партия, които запазиха анонимност, тъй като Обама все още не е обявил официално своя избор.
Бивш високопоставен служител от ЦРУ и съветник на Обама до встъпването му в длъжност каза, че Панета ще осигури "добро ръководство" на Управлението, както и на администрацията.
Като бивш републиканец, Панета има добри политически връзки и в двете партии.
В качеството си на началник на кабинета по времето на Клинтън, той се занимаваше с деликатни външнополитически въпроси като войната в Босна.
Като бивш директор на Административно-бюджетното управление, той контролираше десетки милиони долари, изразходвани за тайни разузнавателни операции.
Преди да избере Панета, Обама прегледа списък от бивши и настоящи служители на ЦРУ с внушителни препоръки. Някои от тях са работили в разузнаването по времето, когато администрацията на Буш разработваше спорната си политика за разпитите и мъченията. Други са в спецслужбите от по-рано, отпреди 11 септември.
Търсенето на новия директор на ЦРУ се забави през ноември, когато Джон Бренън, съветника по разузнаването в преходния екип на Обама, рязко оттегли кандидатурата си. Бренън каза, че евентуалното му номиниране е предизвикало недоволство сред организациите за защита на гражданските и човешките права, според които Бренън не е бил достатъчно решителен в осъждането на политиката на президента Джордж Буш.
Сенаторът-демократът от Орегон, Рон Уайдън, приветства избора на Панета като шанс да се възстанови отчетността на ЦРУ пред Конгреса.
"Твърде дълго време разузнавателната общност на нашата страна действаше при политика със съмнителна ефективност и законност, при която да се консултираш с двама членове на сенатската комисия за разузнаването се смяташе за консултация с Конгреса", каза Уайдън.
Панета може да се изправи пред трудно изслушване по кандидатурата му.
Ветераните от ЦРУ бяха изненадани от избора. "Нямам думи", каза Робърт Гриниър, бивш директор на контратерористичния център на ЦРУ и служител с 27-годишен стаж. В момента той е управителен директор на частната охранителна компания "Крол".
Той каза, че Панета има "огромен недостатък". "В своята същност разузнаването е свят за посветените. Точно сега управлението е изправено пред многобройни предизвикателства в чужбина и липсата на опит е сериозен дефицит. Не казвам, че той не може да успее. Може би ще успее да компенсира своя очевиден дефицит".
Панета работи в Комисията Бейкър-Хамилтън, двупартийна работна група, която в края на 2006 г. излезе с доклад, съдържащ десетки препоръки за обръщане хода на войната в Ирак.
Подобно на Панета, Блеър може да се изправи пред неудобно изслушване пред сенатската комисия за разузнаването.
През 2006 г. Блеър се оттегли от ръководния си пост във финансирания от Пентагона, неправителствен Институт за анализи по въпросите на отбраната, тъй като сенатската комисия за въоръжените сили изказа опасения за възможен конфликт на интереси.
След като напусна флота, Блеър стана директор на института и в същото време работеше в две оръжейни компании, които работеха върху изстребителя F-22. Той участва в два прегледа на F-22, включително и в този, след който беше прието предложение на военновъздушните сили да купят самолетите на тригодишен договор вместо на едногодишен. По-дългосрочният договор е изгоден за компаниите, защото им осигурява поток от милиарди долари в продължение на три години.
През 2006 години главният инспектор на Пентагона заключи, че Блеър не е предприел действия, за да повлияе на изхода на всяко от проучванията.
Блеър и Панета ще заместят съответно пенсионираният адмирал Майк Макконъл и бившия генерал от военновъздушните сили Майкъл Хейдън. И двамата служители на военното разузнаване от кариерата публично заявиха, че биха останали на работа, ако бъдат помолени за това.
