С молитва на партиарх Максим, тропари "Христос воскресе" и "Свети Йоан Рилски" и специална екстения в Рилския манастир започна Шестият църковно-народен събор, предаде репортер на БГНЕС.
Най-висшият църковен форум, който по устав се свиква на всеки четири години, две години подред бе отлаган заради здравословните проблеми на патриарх Максим, който единствен може да свиква и ръководи събора.
Шестият църковно-народен събор се свиква в дните, когато с благодарност към Бога отбелязваме 55-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, посочи Негово Светейшество.
В обръщението си към делегатите патриархът призова в изпълнение на повелите на неизменните църковни канони "внимателно да бъдат обсъдени изискванията на нашето съвремие за добро свидетелство пред света".
Патриархът предостави председателството на Сливенския митрополит Йоаникий.
Сред официалните гости бе и президентът Георги Първанов. В приветствието си видя нещо дълбоко символично в това, че съборът се провежда в дните на 55-ата годишнина от възстановяването на патриаршеското достойнство на светата ни църква.
Вярвам, че съборът ще изиграе много важна роля за по-нататъшното развитие на църквата, за засилването на нейната съвременна роля в живота на нашето общество, каза Първанов.
Днес в началото на третото хилядолетие човечеството е изправено пред нови предизвикателства, породени от глобални политически, икономически и културни промени в съвременния свят, посочи държавният глава.
Според него България има две много важни предимства след влизането си в голямото европейско семейство - богатото културно-историческо наследство и верската толерантност. Това достижение в развитието на българската нация не би било възможно без решаващата роля на Светата ни православна църква, каза президентът.
Примветствия бяха поднесени също от името на министър-председателя, председателя на Народното събрание, парламентарната група на ДПС и партия "Атака".
Възможно е Шестият църковно-народен събор на Българската православна църква да обсъди въпроса за назначаване на
временен заместник на патриарх Максим.
Според в. "24 часа" ще бъде направен опит да бъде отнет пожизненият мандат на българския патрирах, тъй като реформаторски настроени духовници смятат, че и той, и митрополитите след навършване на определена възраст трябва да се пенсионират.
Съборът ще продължи до 18 май с участието на близо 200 делегати - по 8 от всяка епархия. Сред тях ще бъдат по трима свещеници и четирима миряни от всяка епархия, по един представител на ставропигиалните манастири, главният секретар на Св. Синод, по един преподавател от средното и висшето духовно училище, пет духовни лица с висше образование и петима миряни - общественици.
Варненско и Великопреславския митрополит Кирил е председател на комисията по промяна на устава на БПЦ.
"Като начало ще изслушаме различни варианти за заплатите на свещениците и ще приемем най-оптималния от тях. Тези хора имат семейства и не могат да стоят с месеци без средства", казал владиката пред "Дума".
Заплатите на свещениците сега са 240-260 лв. за висшист и по 220 лв., колкото е минималната работна заплата за страната, за среднист. Имат и приходи от треби.
Според митрополит Кирил съборът ще даде възможност на епархиите да правят свои фирми и фондации, чрез които да управляват както църковните имоти, така и да произвеждат и търгуват, а с набраните средства цъквата да се включи по-ангажирано със социална и катехизаторска дейност.
Сега църковната собственост се управлява от юридически или физически лица.
"Дума" публикува и интервю с Русенския митрополит Неофит, който обяснява, че "Църковно-народен събор се свиква на 3 години стига да има условия за неговото свикване и провеждане. Ако синодът реши, може да отложи провеждането му. Искам да кажа, че отлагането му не е фатално".
Владиката напомня, че в годините на комунистическия режим не е бил организиран нито един събор, но това не направило църквата нелегитимна.
Според дядо Неофит в Рилската Света обител ще се чете и ще се гласува член по член устава на БПЦ, защото той е много остарял.
Ще бъдат включени новите епархии Доростолка и Плевенска. Ще бъдат променени някои термини, ще се направят и стилистични промени.
Ще бъде уточнено кои лица в рамките на църквата ще се считат за юридически и кои ще се считат за поделения на по-централни църковни ведомства.
По финансовата издръжка в устава ще бъдат включени клаузи, даващи възможност на църквата да провежда стопанска дейност, да обслужва своите имоти и да има по-широки възможности, отнасящи се до нейната издръжка и финансиране.
В Светия Синод смятали да обсъждат и проекта за нов Семеен кодекс, но не получили официално становище от страна на вносителите.
След приемането на кодекса от Народното събрание Църквата трябва да реши дали да извършва венчавки без задължителното, както е сега, удостоверение за сключен граждански брак.
