Т рагедията в Кана провали дипломатическите инициативи за прекратяване на бойните действия между Израел и Ливан. Компрометирани бяха и договореностите, постигнати в събота вечерта в разговор на четири очи между израелския премиер Ехуд Олмерт и държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс.
Когато се появи на заседанието на израелския кабинет в неделя сутринта, премиерът явно не бе подготвен да реагира на трагедията в Кана. Той заяви, че "Израел не бърза да постигне договореност за прекратяване на бойните действия, преди да сме постигнали целите си".
Олмерт очевидно още не е знаел, че само два часа по-рано в село Кана в Южен Ливан израелски хеликоптер бе открил огън по триетажно здание, където - освен площадка за изстрелване на ракети на "Хизбула" - имало и бежанци.
Броят на жертвите бе ужасяващ - 37 деца и 17 възрастни, при това някои от тях инвалиди.
Затова неговите думи бяха посрещнати като изявление на неопитен лидер, който не е успял да усети ритъма на войната и бе пометен от катастрофата в Кана.
Олмерт изгуби достатъчно време, залагайки на очакванията, че израелските сухопътни, военноморски и военновъздушни сили ще разгромят "Хизбула". Дори изпратените на ливанска територия сухопътни части не бяха използвани по подходящ начин.
Вместо да се изпращат малки, подвижни екипи за светкавични удари по обекти на "Хизбула", в Ливан навлязоха значителни по численост сили, които бяха бяха принудени да водят с групировката истински сражения, с подкрепата на танкове и самолети, при Марул ал Рас и Бинт Джбейл.
"Хизбула" обаче се възпозва изцяло от възможностите си за бързо прегрупиране. Затова още в събота вечерта започна да проличава сериозна промяна в тактиката.
Грешката, допусната от израелската армия в Кана, като следствие от което се стигна до истинска трагедия, може да се обясни по два начина.
На първо място това е бавната реакция на командването на Северния военен окръг и на оперативния център в генералния щаб на въоръжените сили.
Според военни източници през миналата седмица контролът върху операциите в Южен Ливан бил поет от централното командване, но явно предаването на функциите между двете структури още не е завършило.
Освен това действията на израелските въоръжени сили от самото начало на операцията показват сериозен недостиг на тактическа разузнавателна информация за действията на "Хизбула" и използваните методи на съпротива. Това е ахилесовата пета на Израел в сегашната война в Ливан.
При тези обстоятелства - и като реакция на възприетата от лидера на групировката шейх Хасан Насрала поза на победител, независимо от факта, че това далеч не е така - Олмерт трябва да действа бързо, защото още една непредвидена катастрофа подобна на Кана отново ще го свари неподготвен и напълно ще изтръгне контрола върху ритъма на събитията от неговите ръце.
