'И Господ слезе да ни види' излиза и на DVD

Новият филм на Петър Попзлатев "И Господ слезе да ни види", който бе показан на фестивала "Златна роза" във Варна на 30 август, излиза по екраните в София на 24 септември, а до два месеца след това ще се появи и на DVD.

Зад това заглавие всъщност се крие нова версия на българо-френската копродукция, която бе представена на "София филм фест" през 2002 г., както и на предишния фестивал на българското кино, под името "Посетени от Господ".

Заснет в т.нар. "нулева година за българското кино", когато не е произведен друг роден филм, "И Господ слезе да ни види" представя 27 български актьори, сред които Ицхак Финци, Самуел Финци, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Мариус Куркински, Владимир Пенев, Йосиф Сърчаджиев. В епизодите се появяват още Христо Гърбов, Мая Новоселска, Кръстьо Лафазанов, Вълчо Камарашев... Това е и последната роля в киното на незабравимата Катя Паскалева.

Сценарист е писателят и драматургът Станислав Стратиев, работил по "Равновесие" (1983), "Оркестър без име" (1982), "Кратко слънце" (1979); починал на 20 септември 2000 г. на 59-годишна възраст.

Първоначалният му текст, в чиято основа са девет негови разказа, бил за филм с дължина 3,5 часа. Три часа и 57 минути бил и готовият кинопродукт в началото, след 56 дни снимачен период. Но, както отбеляза режисьорът, "българското кино е лишено от достатъчно самочувствие, за да каже: "Това е филмът", както може да си позволи Тео Ангелопулос например.

Грешката беше, че искахме да съхраним всички линии, обяснява Попзлатев, който е френски възпитаник (завършил е киноинститута "Луи Люмиер") и е известен с филма "Аз, Графинята" (1989 г.).

Първата версия стояла недовършена; новата била по-компактна и по-близка до идеята на Стратиев за "българския синдром", смята режисьорът.

Посланието му е "да покаже къде сме ние, къде е българинът в края на ХХ век (действието се развива през септември 1998 г. - бел.ред.) с обичайната символика и метафорика, с която си служеше Стратиев - брилянтен диалогист, освен сценарист и драматург. Да се покаже на света едно рядко чувство на българина - самоиронията, която значи критичност, и то чрез най-хубавия инструмент - смеха".

"Смятах, че първата версия е направена недостатъчно добре въпреки мненията, че филмът е задоволителен - обясни Попзлатев, който сам определя проекта си като "амбициозен". - Предходният вариант бе приет и през 2001-ва селекциониран за фестивала в Карлови Вари, където имаше премиера в същия ден, когато бе показан и френският "Амели"... Критиката обаче остана хладна и тогава си зададох въпроса защо този филм е трудно четивен."

Режисьорът подновил работата с два допълнителни мотива. Тъй като връзките в кръстосването на всички истории започвали да се губят, той решил да се освободи от линии, които започват, но така и не свършват. Освен това искал да почете паметта на Стратиев и Катя Паскалева.

Във Франция премиерата е била миналото лято, на първия летен парижки фестивал, а в киномрежата на френската столица се завърта на 22 октомври 2003 г. под името "Meme Dieu est venu nous voir", като остава на екран в продължение на седем седмици.

Това е вторият български филм с комерсиално разпространение във Франция ("Аз, Графинята" се е задържал на екран три седмици). До края на септември го прожектират във френската провинция, а в края на октомври предстои излъчването му по телевизионния Канал плюс, разказа още Петър Попзлатев и изрази увереност, че филмът ще се хареса и на българската публика.

Кинокритиците у нас също похвалиха новата версия, до която според тях режисьорът е извървял "мъчителен път".

Искра Божинова сравни "И Господ слезе да ни види" с трагикомичната гротеска на Едуард Захариев "Преброяване на дивите зайци" и изказа мнение, че новият филм "прониква в ирационалното умствено и емоционално състояние на българина днес".

Колежката й Олга Маркова припомни, че жанрът "гротеска" е най-недостижимият в световното кино и като отбеляза, че драматурзи като Стратиев България вече не ражда, цитира думите му: "Не сме дошли от степите, а сме паднали от небето - направо на главите си."

Сюжетът

Френският социолог Франсоа (актьорът Филип Волтер) пътува за българското селце Кестен, разположено на границата ни с Турция и Гърция, за да изследва етнически конфликти.

В Кестен Владимир (Самуел Финци) представлява всички власти - директор на училището, началник на пощата, управител на кръчмата, селкоопа и на всичко останало, което мърда и все още диша на 100 км околовръст.

Владимир е и кмет на селото, натоварен с отговорните функции около смяната на имената, както някога, така и сега.

Жертва на странни сили и идеи, в които въвлича жена си Мария (Светлана Янчева, с наградата за женска роля от миналия фестивал на българското кино за "Подгряване на вчерашния обед"), Владимир в битието си на Кмет става любовник на собствената си съпруга, като Директор на училището й устройва сцени на ревност и я следи, а като Началник на пощата я ухажва притеснено и несръчно.

Мария не знае на кой светия да се моли. Отдава се на магьосничество, само и само да го върне към здравия разум... Напразно. Накрая заживява с трима - Директора, Началника на пощата и Кмета...

И всичко това до пристигането на Франсоа!... А после...