Проблемите на Водата

РЕКАТА

Реката е могъща,

всичко може да поглъща.

Камъка може да руши

и огъня да потуши!

Попаднеш ли на дъното й:

свършен си помни,

но без нея няма да изкараш

три дни дори.

Реката е могъща

всичко може да поглъща.

Стоманата може да огъне

и цял живот да преобърне.

Животът в нея не умира,

а продължава да се развива.

Водовъртежи извива тя,

и не се страхува от ничия ръка!

С водопади величествени

може да се слее,

и из горите да се лее!

Понякога е бурна, неудържима,

а друг път спокойна и непредвидима.

Може да завие без да се притесни,

че няма път извън тези стени.

Реката се извива и превива,

но всъщност е непоклатима!

Тя е силна, толкова, че

тече ден след ден без да спира.

Докато писах това стихотворение вдъхновението ме посети като неочакван гост. Преди „Реката" не можех да си представя, че бих могла да сътворя нещо толкова красиво и изпълнено с живот. Римите, сравненията и думите доплуваха до ума ми като бурно и нестихващо течение, което сякаш се опитваше да извади наяве напиращите в мен чувства.

Тогава разбрах, че реките, езерата и дори самата вода бликат от живот и невинност, които биват изпарявани от нейната същност благодарение на нас (хората)! Осъзнах и още нещо: Никой никога няма да може да надвие бурно течащата вода. Тя е като лукавите, остроумни лисици, които винаги намират начин да се измъкнат от опасна схватка или ситуация! Чистите кристали намерили убежище в нея винаги ще надвиват противника каквото и да прави той!

Някои от нас не осъзнават това и хвърлят непутошимият си гняв върху този невинен и така необходим воден свят! Тези глуповати хора си нямат ни най - малка представа, че докато нападат този свят унищожават Земята! Въпреки това ние по всевъзможен начин нараняваме нейният живот, вследствие и себе си. Когато се опитваме да нараним девствените потоци извиращи от величествени водопади или езера ние атакуваме себе си и хората около нас.

Природата, хората и животните на Земята са свързани в така наречения „Кръговрат на живота". Като замърсяваме океаните, моретата, реките, езерата и самата ВОДА ние бавно, но славно разрушаваме околната среда, която ни е нужна. Не само заради красивите залези или лагуни. Всички сме свързани в една нишка, която е изплела или създала паяжината на живота.

Най - накрая хората започват да осъзнават мощта и величието на водата. Майката природа трябваше да хвърли с всичка сила тези нещастия, които неуморно ни сполетяват, за да можем да разберем къде ни е мястото. Каквото и да правим, каквито и злини да извършим ние никога не бихме могли да се противопоставим на нейната сила. Като казвам „трябваше" нямам предвид само за преди, но и за сега. Всички сме свидетели на непрестанните изяви извършени от природата.

Вярвам, че вече беше крайно време природните стихии да се освободят от гнева трупан през всички тези години на терор и неуважение към тях и природата! С все по - нарастващото развитие на техниката, хората унищожават и малтретират девственият свят създаден от горите, водата и плажовете! С всяка година се увеличава броят на отсечените гори, които биват откъснати и заличени от лицето на живота и Земята! Ако започна да изреждам проблемите, които причиняваме на природата думите няма да ми стигнат.

И отново се връщаме на темата за вредите от замърсяването на водата.

Отново ще спомена, че въпреки силата на водния свят ние непрестанно го атакуваме. Това вреди не само на нас и на природата, но и на животните, които прекарват живота си под вода или на суша. Те живеят в непрестанен страх, който ги поглъща. Щом това се случи най - често има и пострадали, които са се изпатили от тяхното чувство за сигурност и защита. В повечето случаи на нападения на животни върху хора те само се подчиняват на своя инстинкт, който за тях е единственото значимо нещо!

Докато ние не се насищаме на предоставените ни природни богатства. Притежаваме много повече материални и духовни предимства, но въпреки това искаме още и още. Толкова сме алчни, че искаме и да отнемем едничкото ни истинско богатство, което се състои не в парите или в скъпите къщи и коли, а в девствените лагуни, зелените гори и подводни красоти, които по някаква странна и неуловима причина за мен някои искат да унищожат, премахнат и заличат от лицето на Земята! Всъщност това се разкри пред очите ми. Алчността отново си казва тежката присъда!