Т ийнейджърите имат още един добър повод да благодарят на учените, разбираме от "Ню сайънтист". Oтсега нататък те могат без притеснения щедро да излеят своя гибелен гняв в лицето на погледнал ги накриво пенсионер в трамвая.
Необходимо е след това само спокойно да раздадат на останалите пътници копия от текста, който следва, като побързат да обяснят междувременно, че имат увеличена амигдала и асиметрии в предния цингуларен кортекс.
Защото австралийски учени от университета в Мелбърн сканирали мозъка на подрастващи и установили, че необичайно високата раздразнителност при някои от тях се дължи на недостатъчно развити мозъчни структури, отговорни за контрола над емоциите.
В експеримента участвали 137 момчета и момичета между 11 и 14 години, както и техните родители. Първо учените поставили на семействата задачата да обсъждат такива животрептящи проблеми като вечерния час и направили видеозапис на дискусиите.
След това изследователите сканирали мозъците на децата, като обърнали особено внимание на три области: амигдалата, отговорна за импулсивните ни реакции при особено емоционални ситуации; предния цингуларен кортекс (ПЦК) и орбитофронталния кортекс (ОФК) - все префронтални дялове на мозъчната кора, свързани с по-премислени и осъзнати реакции.
Оказало се, че децата и от двата пола, които показали по-агресивно поведение по време на изпълнението на задачите, притежават увеличена амигдала.
Освен това чувствително по-дълго време оставали агресивни тези момчета, чийто ПЦК е по-малък в лявото полукълбо на мозъка им в сравнение с дясното. Отново момчетата, този път тези с по-малък ОФК в лявото мозъчно полукълбо, били склонни да отвръщат на родителско гълчене със съответна доза "цупня".
"При най-агресивните тийнейджъри свързаните с мисленето префронтални области на мозъчната кора не упражняват достатъчно контрол върху амигдалата, а с това и върху поведението", обяснява Сара Уитъл, член на научния екип.
Интересното е, че още в тази ранна следпубертетна възраст се наблюдават
разлики между двата пола по отношение на мозъчните механизми, които контролират емоциите и поведението. Изследователите открили, че макар някои момичета също да притежават подобни асиметрии в префронталните области на мозъчната кора, това изглежда не оказва влияние на поведението им.
Австралийските учени предполагат, че аномалиите в мозъчните структури на агресивните момчета отразяват временно забавяне в развитието на пълноценно функциониращи префронтални вериги.
При възрастните обаче увеличената амигдала и ясно различимите асиметрии в ПЦК и ОФК обикновено се свързват с психиатрични заболявания като депресия, повишено безпокойство и различни видове разстройства на личността.
Вероятно при някои хора мозъчните префронтални вериги никога не се развиват напълно и това повишава риска от поява на психиатрични проблеми, допускат учените от университета в Мелбърн.
