А ко искате да разберете странните реалности на ескалиращата гражданска война в Ирак, представете си деликатното положение на Втора бригада от Шеста дивизия на иракската армия.
Войниците живеят в старото министерство на отбраната - укрепена база, разположена точно на разделителната линия между шиитските и сунитските квартали на Багдад.
На изток е населеният предимно с шиити Садр сити, обширен бедняшки квартал, крепост на "Армията на Махди" - милицията, обвинявана за повечето от религиозните убийства в Багдад.
На север е Азамия, сунитският квартал, където, както всички знаят, често се укриват бунтовници и терористи. Вечер бойците в "Старото военно министерство" (както се нарича базата) могат да чуят стрелбата и от двата квартала.
Под носа им има и още едно ярко свидетелство за касапницата между религиозните общности: когато вятърът духне в неправилна посока, войниците
ясно усещат миризмата на трупове от близката морга
Тъй като безпристрастните наблюдатели са съгласни, че извършителите на най-сериозните междуверски престъпления в Багдад са шиитските милиции, човек очаква, че 600-членната иракска бригада ще се съсредоточи главно върху Садр сити и всекидневно ще води сражения с "Армията на Махди".
Докато обаче бригадата наистина патрулира в сунитските райони - установява контролни пунктове, патрулира с кола и пеша, извършва среднощни обиски, - тя съвсем не е толкова агресивна в Садр сити, където е постигнато негласна уговорка с "Армията на Махди".
"Винаги изпитваме известни опасения, когато предприемаме офанзивна операция в Садр сити. Допълнително много внимаваме да не сгазим лука", казва подполк. Пол Финкен, главният американски съветник в "Старото военно министерство".
Това може и да има някакъв смисъл, макар че е трудно да си представим как нещата в Багдад биха могли да станат още по-лоши.
Макар американските и иракските власти в Багдад и Вашингтон да твърдят, че обуздаването на насилието между религиозните общности е техен основен приоритет, продължаващата неспособност на американските и иракските сили да направят каквото и да било, за да ограничат мощта на въоръжените милиции, доведе дотам, че
кръвопролитието излезе извън всякакъв контрол
През юли в столицата загинаха над 3400 души, което го превърна в най-кървавия месец след свалянето на Саддам Хюсеин.
Ескалиращото кръвопролитие накара американците да изпратят още 5500 войници в града - само седмици, след като 7200 американски и 42 500 иракски войници започнаха операцията "Заедно напред", поредния напразен опит да се въдвори поне привиден ред в Багдад.
Сред някои военни, имащи опит в Ирак, се води открит спор дали американските сили трябва да се намесят, за да спрат гражданската война.
"Защо на този етап това да е само работа на американската армия? - пита един от тях. - Това открай време е битка в много измерения, в която войниците са само средство. Сами не можем да постигнем нищо с военна сила, дори с пет пъти повече войници."
И ако американците се колебаят да атакуват шиитските милиции заради насилието, иракското правителство показва още по-малка охота да го направи. Шиитските милиции имат мощна подкрепа от политическите партии, които доминират в коалиционното правителство на министър-председателя Нури ал Малики.
"Армията на Махди" е вярна на радикалния духовник Муктада Садр, който контролира поне 30 депутатски места в 275-членния парламент.
"Не бива да демонизираме нито "Армията на Махди", нито Муктада. Той е легитимен политически фактор", казва високопоставен представител на коалицията.
Другата голяма шиитска милиция, известна като "Организацията Бадр", е свързана с Висшия съвет на ислямската революция в Ирак, най-силната отделна политическа партия в страната.
Главата на "Организацията Бадр" - Хади ал Амири, е председател и на комисията по отбрана и сигурност в иракския парламент. Той представя милициите като
обикновени квартални доброволни полицейски сили,
които дават сигурност на гражданите, и препоръчва американските и иракските войски "да съсредоточат цялата си енергия върху елиминирането на сунитските бунтовници и терористи".
Подобни приказки вбесяват сунитите, които понасят основната тежест на смъртоносните набези на милициите.
Възприемайки същия опростенчески подход като шиитските си събратя, сунитските политици на свой ред твърдят, че проблемите със сигурността в Багдад ще изчезнат само ако американците предприемат голяма офанзива в Садр сити.
"Знаят проблема, знаят и решението. Защо тогава не направят нещо?", негодува вицепрезидентът сунит Тарик ал Хашеми.
Неспособни да се справят с шиитските милиции, американските и иракските командири се върнаха към тактиката, която периодично използваха (без особен успех) срещу сунитските бунтовници и терористите в Багдад през последните три години:
блокиране на цели квартали, интензивно патрулиране, обиски къща по къща,
изненадващи рейдове. В най-добрия случай обаче тези мерки дават само временен резултат. Милициите и бунтовниците умеят да се крият, когато идват американските войници.
Опитът показва, че отидат ли си войниците, насилието се завръща. След три дни удължен полицейски час и интензивно патрулиране в Амария - сунитски квартал, който е контролиран от джихадистки групировки, миналата седмица американските военни обявиха района за безопасен и прекратиха операциите.
Жителите обаче твърдят, че джихадистите просто са се скрили още преди да започнат операциите и пак ще се върнат.
Отговорността за затвърждаване на "успехите", постигнати от военните операции, се пада на иракската полиция, която не само е зле обучена и екипирана, но и в нея масово са проникнали членове на милициите, които са
по-лоялни към шиитските си религиозни водачи,
отколкото на вътрешното министерство, което им плаща заплатите. Американски представители признават, че няколко от националните полицейски бригади, действащи в Багдад, са ръководени от офицери, обвързани с криминални или религиозни групировки.
При липсата на невоенно решение и на политическа воля за елиминиране на милициите, единствената реалистична надежда за устойчив мир в Багдад може би си остава безкрайното поддържане на значително американско присъствие в столицата, но това е точно обратното на целта на САЩ да намалят военния си ангажимент и да оставят иракските сили да поемат грижата за сигурността.
След провала на първата фаза от операция "Заедно напред" малцина граждани на Багдад имат особено доверие в компетентността на иракските сили.
Дори във взривоопасните квартали като "Абу Граиб", отдавнашно бойно поле между сунитските бунтовници и американските сили, жителите признават, че предпочитат да има повече американски и по-малко иракски войници.
В сравнение с шиитските милиции, американците са по-поносими, казва Абу Абдаллах, местен командир в Абу Гариб на джихадистка групировка, наричаща се "Армия на исляма".
Ако американците си тръгнат, животът на сунитите в Багдад няма да струва пукната пара, казва той.
