В ъпреки някои първоначални съмнения, днес полицията вече е почти сигурна, че наистина става дума за отвлечената Наташа Кампуш. В дома на похитителя е бил намерен задграничният й паспорт, който тя носела със себе си, защото като дете често придружавала баща си при пътуванията му до Унгария.
Но все пак в момента се правят ДНК анализи и компютърно се сравняват снимки на Кампуш сега и от преди осем години.
Случаите, при които жертвата емоционално се сближава и дори се идентифицира със своя мъчител, са известни от над 30 години в психиатрията като
"стокхолмски синдром".
Американският психиатър Франк Окбърг ги сравнява със състоянието на безпомощно дете, което е зависимо от майка си за абсолютно всичко, и ги определя като "стратегия на оцеляването".
През август 1973 г. при обир на банка в шведската столица 32-годишният похитител взема четирима служители за заложници. Исканията му са за пари и за освобождаване на затворник. Между похитителя и някои от жертвите се заражда приятелство, една от заложничките се влюбва в него. По-късно те не се женят, но според слухове остават близки приятели.
Един от парадоксите на "стокхолмския синдром" е, че по напълно парадоксален начин жертвата развива омраза към полицията и властите, които определя като врагове на нейния мъчител.
"Жертвата е в тежък шок и в това й състояние остават да действат само най-примитивни инстинкти", обяснява психиатърът.
За най-прочут подобен случай се привежда примерът с Патриша Хърст. През 1974 г. отвлечената дъщеря на американския вестникарски магнат Рандолф Хърст се солидаризирала със социалреволюционните цели на нейните похитители и публично обявила, че минава на тяхна страна. По-късно, заради участие в банкови обири, тя била осъдена на 7 години затвор
