"Либерасион": Италия, нейните отпадъци, нейният бетон, нейните мафии

П рез пролетта, когато Неапол бе затрупан от собствените си боклуци, светът вече не гледаше на Италия като на страната на музеите. След последните изборите и първенството по футбол се налага една констатация: Италия е страната на екомафиите.

Екомафия

Думата се появява през 1999 г., за да обозначи престъпните дейности, които нанасят вреда на околната среда. Говори се също за "екологична престъпност".

През 2007 г. екомафиите са спечелили 18 млрд. евро, в които дял от над 50% се пада на четирите италиански мафии, според данни на италианската екоасоциация "Легамбиенте".

Екомафиите засилват властта на мафията на нейна територия и динамизират връзките си с институциите и икономическите играчи.

Археомафия

Тази дума обозначава трафика на произведения на изкуството, който често взима трофеите си от самия им източник - археологическите обекти.

Зоомафия

Мафиотите организират незаконни надбягвания с коне и боеве между кучета, като държат нелегалните залагания и стоят зад комерсиализацията на допинга. Какво още?

Зоомафията предоставя лесно доказателства, че владее съответната
територия. Надбягванията с коне протичат на областните пътища или най-важните градски артерии, които биват специално затворени за автомобили. Например, едно
състезание през 2004 г. се състоя на самия околовръстен път на Палермо!

"Цикълът на цимента"

Тази престъпна верига обхваща незаконните строежи, нелегалния добив на строителни материали като пясък и пръст и манипулирането на търговете. В Италия се започва с незаконно построяване на къща, след това се гласува за десноцентристите, които прокарват закон за узаконяване. Самият начин, по който става то, стимулира гражданите да строят незаконно. И десницата остава на власт...

"Цикълът на отпадъците" или иконата на екологичната престъпност

Италианската икономика произвежда всяка година 108 млн. тона отпадъци - 28 млн. т битови и 80 млн. т промишлени. По-голямата част от този боклук не бива рециклиран. Има една-единствена политика: изхвърляне на сметището.

Бизнесмените от Севера организират незаконно преработване на своите отпадъци. Токсичните боклуци са класифицирани като по-малко опасни и изхвърляни в законни сметища или са използвани като торове. Друга практика е да бъдат изоставяни в хангари с неустановена собственост.

Обикновените отпадъци биват изхвърляни в незаконни бунища. Италия е пълна с такива. Те по правило са кариери, от които компаниите от сивия сектор си набавят пясък, пръст и камъни, в рамките на "цикъла на цимента".

Отпадъците заемат мястото на строителните материали. Като запълват тези зеещи дупки с боклуци, престъпниците прикриват незаконния добив.

И накрая, отпадъците могат да бъдат изгаряни, какъвто е например случаят в Кампания. Предвид факта, че "културата на незаконността" е повсеместна в Италия, директорите на държавни предприятия също се отървават от боклуците си с посредничеството на мафията.

Екомафиите са идеален пример за съгласуването между мафиите, икономическите среди и администрацията.

Пример, достоен за учебник:

Областта Кампания, чийто главен град е Неапол, е най-многолюдната в Италия. Държавните сметища са препълнени. Компаниите за събиране на боклука често са в ръцете на кланове на Камората, които действат с помощта на мрежа от съучастници.

Предприятията на неаполитанската мафия търсят отпадъци на Север и ги изсипват в законните и незаконните сметища в Кампания. Разкаял се член на Камората заяви пред парламентарната комисия за борба срещу мафията: "Боклуците са по-скъпи от златото."

В "задния двор" на Неапол само кланът, който контролира съответния район, има право да изсипва отпадъците. Този, който го направи без разрешение на мафиотската фамилия, се наказва със смърт.

Така например в Понтичели кланът Сарно наема като един вид подизпълнители екомафиите от ромската общност. Мафиотите разрешават на ромите да обикалят малките предприятия, за да събират замърсяващите материали, срещу което получават по десетина евро.

Кланът Казалези покриваше провинция Казерта с незаконни бунища. Огромната маса отпадъци, най-вече течните и възпламенимите, са изгаряни през нощта, което води до отделяне на диоксин в атмосферата. Голям брой животни от околните стопанства бяха отровени от химикалите. Санитарните власти наредиха те да бъдат заклани, а придобитите от тях продукти - изтеглени от пазара.

"Хубъва стръна" (Biutiful cauntry)

Това е шокиращ документален филм, който тръгна от 16 юли по френските кина. В него е показан препълненият с боклуци "заден двор" на Неапол. Филмът илюстрира нагледно националния проблем за сигурността и общественото здраве, който представляват екомафиите. Районът е на първо място по заболявания от рак в Италия.

Камерите на режисьора Есмералда Калабрия са заснели камионите, дошли от Севера, за да разтоварят промишлените отпадъци върху плодородни земи. С помощта на телефонни подслушвания човек може да чуе цинизма на престъпността "с бяла якичка", която се съюзява с мафиотите в името на печалбата.

В ключова сцена от филма активист за защита на околната среда иска да посети държавно сметище. Охраната отказва да го пусне с мотива, че това е частна собственост!

И въпреки това надеждата остава. Рафаеле дел Джудиче - Дон Кихот във филма, доказва, че неаполитанското общество има антитела, за да излезе от тази ситуация. Политическата воля обаче липсва...