Коментаторът пише, че твърдението на Саддам, че "победата е зад ъгъла", е лъжа, която може да звучи убедително само за хора "със същата култура като Саддам", и читателите на вестника не трябва да го приемат сериозно. Макар че Саддам само "си подсвирква в тъмното", той може да прави това, защото подобни преувеличения изрича и американският военен министър Доналд Ръмсфелд. Последният обяви още преди няколко дни "разпад на иракското ръководство и прекъсване на връзките между Саддам и неговите военни дивизии".
"Непсабадшаг" отбелязва, че въпреки това Саддам сега възхвалява своите военни командири за нанасяни загуби на коалиционните сили. "Резултатът е объркване в умовете на хората, като на първо място в това отношение не са иракчаните", заключава вестникът.
Друг унгарски вестник - "Модяр хирлап" - изразява тревога от ескалирането на войната в Ирак. Макар че авторът не е особено загрижен за Ирак, той се страхува, че единствената свръхсила в света може да пожелае да се възползва от огромното си военно превъзходство в разрез с волята на целия свят. "Ако САЩ успеят да завладеят Ирак без резолюция на ООН (действие, което вече започна), тъмните сили ще намалеят с една, но ще бъде създаден и прецедент за злоупотреба с военно превъзходство. От този ден нататък всяка страна трябва да се съобразява с възможността от военно наказание, ако не служи на интересите на най-могъщата свръхсила. Тогава ООН може със сигурност да си стегне багажа и да преотстъпи мястото си на американските законодатели", пише "Модяр хирлап".
"Историята ни учи, че най-могъщата сила може да има само слуги, но не и приятели... Не трябва да се предотвратява унищожаването на иракския режим, а да се озаптят политиците в САЩ, които вярват във върховенството на силата и приемат за съюзници днес бившите комунистически страни, а не западноевропейците. Да се надяваме, че няма да се повтори Ялта, когато народите от Централна Европа бяха предадени на Източна Европа", пише в заключение "Модяр хирлап".
Печатът в Дания, която се присъедини към американско-британската коалиция, е разделен по въпроса за хода на конфликта в Ирак, информира още Българската редакция на Би Би Си.
"Берлингске тиденде" пише, че първите телевизионни картини от войната "вече предизвикват съмнения колко лесно ще бъде постигната неоспоримата цел на войната - свалянето на Саддам и разоръжаването на Ирак."
"Само най-наивните си представяха, че военната операция в Ирак е работа, която може да се свърши с лявата ръка за няколко дни", допълва вестникът. Според изданието заплахата, която Ирак представлява за света и която наложи военната намеса, "не може да бъде премахната с няколко бомби и бързо завладяване". От това не следва, че войната непременно ще бъде необозримо продължителна. Това означава обаче, че има още основания за подкрепяне на сражаващите се в Ирак войници. Даваните жертви са ужасни сами по себе си. Но целта, която се преследва, ще е от полза за всички ни, пише "Берлингске тиденде".
Друг датски вестник - "Информацион" - заема по-критична позиция и твърди, че Женевската конвенция не е толкова категорична за използването на изображения на военнопленници, колкото искат да я изкарат администрацията на Буш и датският премиер Андерс Фог Расмусен. Според изданието "уникалното обстоятелство, че извън САЩ и Великобритания войната се приема като нелегитимна и дори незаконна според Хартата на ООН, подкопава доверието към американците и британците, когато те протестират, че се нарушават правилата за водене на война и дори че се извършват престъпления срещу техни войници".
В САЩ, според "Информацион", легитимността на войната е правопропорционална на броя чували с трупове, които се изпращат в родината. "От 1991 г. границата на поносимостта се приема да е между 150 и 500 убити... В даден момент при освобождаването на Багдад президентът Буш ще трябва да вземе съдбовно решение. Дали да пожертва иракски цивилни граждани или американски войници, за да постигне победа? Ако избере първия изход, ще накара арабския свят да експлодира. Пожертването на млади американци би означавало политически провал на президента", пише в заключение датският "Информацион".
