Благодарение на ЕС и на международните финансови институции беше постигнат значителен напредък в преструктурирането на промишлеността, селското стопанство и финансите. През последните години българската икономика се характеризира със стабилност и растеж, което е нещо много важно.
България постигна значителен напредък в преговорите за присъединяване към ЕС. Целта ни е да ги приключим до края на 2003 г. - срока, който бе посочен в "Стратегията на българското правителство за ускоряване на преговорите с ЕС" след внимателна оценка на реалните възможности на страната. Няма нужда да казваме, че сме готови, когато всъщност не сме. И ние няма да кажем, че сме готови преди 2006-а.
Ние извършихме много допълнителни реформи и предприехме стъпки за прилагане на ново законодателство. Опитваме се да развием икономика, базирана на новите технологии.
Според данни от Световния доклад на ООН за човешкото развитие за 2001 г. България е на 28-о място сред включените в доклада 72 държави в създаването и използването на информационни технологии и е една от 36-те държави, признати за водещи в тази област. България е на 10-о място сред 19 държави, посочени в доклада като новозараждащи се сили в областта на технологиите. В този смисъл целият регион би могъл да стане водещ в областта на технологиите и това следва да е обща цел за страните от Югоизточна Европа.
Усилията на България са неизменно насочени към укрепване на доверието, сигурността и стабилността и утвърждаване на европейските норми в междудържавните отношения в региона. Българското правителство твърдо подкрепя Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, който аз силно препоръчвам на страните от региона.
Инвестициите в инфраструктурите на Балканите ще бъдат инвестиции в сигурността на целия континент. За всички е ясно, че мироопазващите операции СФОР, КФОР, "Необходима жътва", "Кехлибарена лисица" струват милиарди долари, което е огромна сума в сравнение със скромната сума от 200 млн. долара, необходима за финансирането на железопътната линия София-Скопие (част от Транспортен коридор №8), или със средствата за строителството на магистралата София-Ниш и на железницата София-Ниш (част от Транспортен коридор №10).
Съгласно най-нови данни на Европейската комисия всяка година в 15-те страни членки на ЕС се изграждат над 1000 километра нови пътища, докато в страните от Централна и Източна Европа ежегодното пътно строителство е само 100 км, т.е. 10 пъти по-малко. Това може да означава единствено, че ускореното развитие на инфраструктурата в Югоизточна Европа е от жизненоважно значение и трябва да обхваща всички сфери - транспорт, далекосъобщения, енергетика, електронен бизнес и др.
Ето защо единствената алтернатива е бързото разширяване на Европейския съюз.
