Даръл обвинява своето правителство, че е излъгало по повод на оръжията за масово поразяване и че води "мръсна война" срещу невинни хора в Ирак. След седем месеца в сърцето на бурята, което му е коствало раняване и му е донесло награждаване, и след като се е върнал за Коледа у дома, Даръл решава да дезертира.
Той заявява: "Заминах за Ирак, за да ловя хората на "Ал Кайда", които ни атакуваха. Видях само старци и 14-годишни хлапета."
И отново "Мач" публикува "изповедта" на сержант Кастильо, роден в Никарагуа, също дезертирал по време на отпуска. Твърди че взел това решение, когато видял своите събратя по оръжие да стрелят по бягащи деца.
5-6000 дезертьори от войната в Ирак са намерили убежище в Канада, разказва "Пари Мач". Пентагонът изисква от канадското правителство да му предаде тези хора, които, поне теоретично, рискуват смъртно наказание...
САЩ обаче най-сетне отмениха смъртното наказание за непълнолетни, тоест за лица под 18 години.
"Юманите Ебдо" припомня, че през последните две десетилетия в САЩ са били екзекутирани 22-ма души, които са били непълнолетни по време на извършване на тяхното престъпление.
През последните години в САЩ са били извършени 59 екзекуции, 23 от които в щата Тексас. А в коридорите на смъртта на американските затвори чакат 3400 души, чиято екзекуция може да бъде извършена всеки момент...
"Скъпа, аз ограничих долара". Това е заглавието на хроника в "Курие ентернасионал", написана от гостуваща звезда от "Ню Йорк таймс".
Става дума за въображаем диалог межди Джордж и Лора Буш на път за Брюксел. Лора Буш пита съпруга си: "Джордж, спомняш ли си колко струваше белгийския шоколад при предишното ни идване в Европа, преди четири години? Тогава платихме 10 долара за кутия шоколад... Сега тя струва 15 долара! Какво става с долара, Джордж? Защото еврото е толкова силно? Ръмсфелд не казваше ли, че Европа е твърде стара? Без "Еър форс уан" нямаше да можем да си платим и пътуването с твоята заплата...!"
Дори в САЩ Държавата е като твърда дрога, твърди известният политолог Франсис Фукуяма пред "Фигаро магазин", след което се показва скептичен, че Буш ще успее да изнася демокрацията чрез война, но все пак не крие, че се надява падането на Саддам Хюсеин да наподобява това на Чаушеску: управляващата фамилия бяга, обществото преживява трус и започва да работи за демокрацията.
"Режимът обаче се оказва дълбоко вкоренен. Партията държи племената и ги внедрява по всички нива. Всъщност, ние, американците, не извлякохме уроци от Източна Европа. Тоталитаризмът, това преди всичко са структури. Не е достатъчно да се разруши идеологията, за да се постигне мирен преход", признава Фукуяма.
Теоретикът на "края на историята", заявява пред "Нувел Обсерватьор": "Това, което искат човешките същества, е да живеят по-скоро в богато, отколкото в бедно общество, както показва примера на милиони хора, които "гласуват с краката си", тръгвайки към Европа, САЩ или Япония."
А освен че помества цяло досие по темата за робството, "Нувел Обсерватьор" задава въпроса "Трябва ли да изгорим Сартр?".
Да, Сартр, доколко има 100-годишнина от рождението на бащата на екзистенциализма. Писателят обаче беше нещо повече от академичен мислител, приживе го смятаха за "политически метеор".
Паралелен въпрос на корицата на "Телерама": "Какво остава от Сартр?" Един добър познавач на неговото творчество обобщава: "Екзистенциализмът, това е убеждението, че съзнанието е изцяло свободно. Ние постоянно сме изправени пред избори. Например да пуснем електричеството, т.е. да се присъединим към индустриалния свят. Всички си спомнят за Сартр, който вечно подписваше петиции. Но най-важно за него беше да пише на бюрото си.
"Сартр беше преди всичко писател. Сартр беше жизненост, енергия. Нещо като би-бопа. Сартр в писането беше като Чарли Паркър в музиката: импровизация в изпълнението, но отдаденост на цялото битие", пише още "Телерама".
На цяла страница в "Журнал дьо диманш" певицата Жулиет Греко си спомня за Сартр, с когото са били близки приятели, той е писал текстове на песни за нея.
"Експрес" се спира върху мача "Сартр-Реймон Арон". И двамата мислители имат 100-годишнина, тя цял живот са били в полемика, и двамата белязаха ХХ век със своя интелект...
"Експрес" напомня и за една друга годишнина - 400 г. от появата на "Дон Кихот", шедьовъра на Сервантес, който беляза раждането на модерния роман.
"Монд 2" се спира на "пост-сартровите интелектуалци", а след това се насочва към "ключовете на Ватикана", после и към въпроса кой ще наследи Св. Престол. Изданието отбелязва и че правилата на конклава, макар установени от векове, не са неизменни.
Така например при следващия избор на папа са предвидени две технически лица, които да бдят кардиналите да не ползват мобилните си телефони.
"Поен" излиза с ексклузивна публикация върху "завещанието на папа Йоан-Павел Втори". Става дума за последната му книга "Памет и идентичност".
Цитат за атентата на 13 май 1981 г.: "Мисля, че това беше една от последните конвулсии на мощните идеологии, които владееха ХХ век".
А относно "свободната любов, абортите, контрацепцията и развода" папата се пита: "Дали това не е друга форма на тоталитаризма, скрита под привидността на демокрацията?".
После Светият отец папата сближава Холокоста и аборта, което пък му коства сериозни критики в последния "Шарли Ебдо".
"Пелрен" се връща по-назад в историята и пише, че папата разполага раждането на идеологиите още в Просвещението. А "Ла Ви" е открил в Северна Франция някой си отец Войтила, далечен братовчед на папата, също свещеник...
