Защото съдбата на Сгрена, изчезнала в четвъртък в Багдад, е удивително сходна с участта на Флоранс Обна, от която колегите й в "Либерасион" нямат никаква вест от 5 януари...
"Едно дълго мълчание", както пише "Паризиен" и добавя: "А към очакването се прибавя и мистерията: никакви искания не се отправят от похитителите. Безпрецедентен факт в ужасяващата история на отвличанията в Ирак."
Според изданието френското правителство изглежда объркано, защото не знае с кого да преговаря, но повече от сигурно е, че поне дузина професионалисти, неотличими на външен вид от който и да е иракчанин, проучват нещата на място.
От страниците на "Ла Кроа" Беноа Обна, бащата на Флоранс, споделя, че се "вълнува, но вярва в добрата развръзка" около отвличането на дъщеря му и нейния иракски сътрудник Хусеин Ханун ал Саади.
Родом от Белгия, този дипломат разказва, че живее с "търпение и надежда, както и с доверие в онези, които правят всичко възможно, за да я намерят".
Цитирана от "Монд", майката на Флоранс Обна споделя на свой ред: "Потвърждава се, че няма политически искания. Явно отвличането е чисто криминално... Не знам дали това е добър знак в целия този хаос..."
Във всеки случай "Либерасион" настоява в днешния си брой "Флоранс и Хусеин са живи".
Най-вероятна с днешна дата е хипотезата, че става дума за отвличане с цел откуп, но похитителите са предпазливи и вероятно ще действат с подставени лица.
В случая с Кристиян Шено и Жорж Малбрюно имаше поне знаци, припомня "Дофине либере".
"Знаци на диващина, но все пак знаци. Шантаж. Видеопослания. Поредица от искания. А тук - нищо. Флоранс Обна и нейният иракски сътрудник все едно се изпариха във въздуха. Без никаква диря. Все едно, че някой е натиснал копчето "Заличи" на апарата на живота", пише изданието.
Другата хипотеза е, че похитителите на френската журналистка мълчат, защото искат да отидат по-далеч от своите предшественици. Затова прибягват до "варварството на мълчанието".
Единственият възможен отговор е "мобилизацията", съветва коментар в "Либерасион".
"Това е глътката кислород, важен за похитените. Похитителите искат мълчание, но мобилизацията дава възможност то да се открои. Същата тактика е валидна и в случая на Джулиана Сгрена", убедено е изданието.
А за да покаже какво се случва в Ирак, "Монд" публикува разказа на една иракчанка на 49 години, която описва страха си от атентати, от фундаменталистите, от американците.
Страхът ме съпровожда навсякъде, дори в леглото, разказва тя. Страхът е навсякъде, колективен. И тя не се разделят със синовете си от страх да не им се случи нещо...
А иначе френската преса отделя доста място на очакваните днес протести. Става дума за прословутите 35 работни часа на седмица.
Днес много синдикати ще се опитват да отстояват тази придобивка, дадена от правителството на Лионел Жоспен. Тези 35 часа обаче сериозно застрашават конкурентоспособността на френската икономика, пише "Фигаро".
