Трагедията е обхваната на 68 илюстрирани страници, а коментаторът на изданието се надява, че от тази драма може би ще дойдат кълновете на един по-добър свят.
"Може би световното обществено мнение и най-богатите ще осъзнаят, че техният комфорт зависи от благосъстоянието на останалите. И че протегнатата ръка е най-силният шамар върху лицата на екстремистите, подхранвани от отчаянието", пише изданието.
Френският външен министър Мишел Барние говори за "планетарна солидарност" и заявява пред "Ве Ес Де": "Трагедията прави още по-неотложен нашият дълг за солидарност към най-нуждаещите се".
Философът Мишел Сер, член на Френската академия, заявява пред "Фигаро магазин": "Особеността на случващото се е в срещата на един глобален природен феномен с глобален човешки феномен".
Това Мишел Сер е склонен да нарече "природен договор".
Отново пред "Ве Ес Де" тайландски хотелиер заявява: "За да ни помогнат, туристите трябва да се върнат по плажовете ни."
Не е толкова сигурно, че това е най-належащото, ако се вярва на статия в "Банкок пост", препечатана в "Курие ентернасионал", в която се говори за преосмисляне на туризма - да не се залага на застрояването с много и скъпи хотели, така че туристите да могат да се насладят на естествените богатства на мястото, без да го излагат на заплаха.
Същият въпрос задава и "Политис": "Защо населението на Шри Ланка и Индия е било принудено да напусне селищата си, за да дойде да живее на брега на морето, като преживява от трохите на туризма?"
Според "Журнал дьо диманш" вълната на живота е по-силна. Две седмици след цунамито се раждат отново деца, рибарите излязоха в морето, изграждането започна.
"Поен" интервюира експерт от "Екол политекник", който настоява възстановяването да не се върши по рецепти отвън, а с оглед на местните специфики.
"Юманите Ебдо" излиза със заглавието: "Да дадем".
Френски социолог настоява от страниците на "Нувел Обсерватьор", че присъстваме на "първото световно нещастие", както някога говорехме за Първа световна война.
Интервюиран от "Ла Ви", Бернар Кушнер дори лансира идеята за световна хуманитарна такса - един вид "цунами-такса" за всички страни, спешно нуждаещи се от възстановяване след бедствия.
Този фонд според бившия министър следва да се ръководи от ООН.
Изданията се спират и на изборите в Палестина. "Да, имаме шанс за мир в Близкия изток през 2005 г.", пише "Ла Ви".
Според "Нувел Обсерватьор" е ясно поне едно - интифадата се оказа провал.
Махмуд Абас най-вероятно ще бъде избран за президент, прогнозира "Журнал дьо диманш", но го смята за "човек в опасност".
Всъщност кой е Махмуд Абас? "Курие Ентернасионал" предлага негов портрет и установява, че той никога не е преставал да учи.
Защитава докторат през 1982 г. в Москва, в Института за изучаване на Изтока, публикувал е много статии върху израелско-арабския конфликт.
Темата на неговия докторат "за връзките между нацистите и ционистките ръководители" го превърна в обект на яростни атаки от израелски среди.
Освен това малцина знаят колко подвластен е Махмуд Абас на музиката, пише изданието. Той притежава всички дискове на дивата Ум Калсум.
Женен е, баща на три момчета, най-голямото от които почина преди три години в Катар. А от другите си двама синове вече има внучета; всички те живеят на палестинската територия.
