Още през следващата седмица Русия ще ни върне 35 милиона долара в брой, цитира "24 часа" финансовия министър Милен Велчев. Решението било взето от руското правителство миналия петък. Дългът е от 15 години и има непрекъснати спорове за начина на връщането му. Според Велчев при тая схема редукцията на дълга ще е 10%, коментира вестникът.
"Путин: готови сме да вложим 200 милиона долара за газа", цитира "Стандарт" руския президент. За по-любопитните - вестникът помества стенограмата от пресконференцията, която Путин и Първанов дадоха.
Москва не се скара на България заради Ирак, отбелязва от своя страна "24 часа". София и Москва се разминаха за Ирак, подчертава обаче "Труд". "Всяка страна е в правото си да изхожда от своите интереси при определяне на външнополитическите си позиции", цитират вестниците позицията на Владимир Путин. "Като гост на българския президент не смятам, че е редно да давам политически оценки на действията на България", допълва той. Георги Първанов от своя страна отбелязва, че Европейският съюз за съжаление твърде късно отишъл на консолидиране на позицията си и още по-късно към приобщаване на страните-кандидатки към нея.
А иначе - как посрещнахме Владимир Путин? Ами Путин закъсня за посрещането си, снайперисти висяха над Цар Освободител, разкрива "24 часа". Освен това му съкратили програмата, защото бил уморен. А пък и трябвало да бъде уведомен какво става в света и в Русия.
Учат руския президент да свири на каба гайда, отбелязва от своя страна "Стандарт". Всички вестници се надпреварват да описват и менюто, с което в ресторант "Чевермето" нагостили Путин и съпругата му - пълното меню може да бъде намерено навсякъде - от смилянския боб, според "24 часа" до млякото с мед и стафиди, според "Стандарт". Колкото до качването на президента Путин на връх Шипка - като служител на КГБ е идвал веднъж на Шипка, разкрива "Труд", а признанието е на самият Владимир Путин.
Саботаж, не искаха да го видим, пък се оплаквали желаещи да зърнат видния гост софиянци.
И от посещението на президента Путин към скандала на годината, както го определя немският вестник "Билд" - по искане на Кондолиза Райс Вашингтон подслушва ООН, излиза във водещото си заглавие "Труд". Американци подслушват Стефан Тафров, четат писмата на дипломатите в Съвета за сигурност, допълва "24 часа". Информацията е на британския "Обзървър", според който Съединените щати подслушват посланиците и делегациите на страните-членки на Съвета за сигурност. Вашингтон провеждал цяла тайна кампания от мръсни трикове по отношение на страните-членки според вестника. Инструкцията разпореждала да се следи не само кой как би гласувал за втора резолюция, но и за преговорните позиции, възможните съюзи и зависимости, които биха помогнали на Съединените щати да постигнат намеренията си и да се предпазят от изненади.
"Не съм видял публикацията и не мога да коментирам" - това пък е коментарът на българския посланик в ООН Стефан Тафров. "Не съм усетил подобно нещо в работата си", допълва той в интервю за "24 часа". На въпрос на "Труд" пък дали ще поиска проверка по статията на "Обзървър" той отбелязва - "Заради вестникарска статия...". А на въпрос на "24 часа", ако това се окаже истина как би се почувствал, той заявява - "Вижте, в рамките на шегата, спомням си фразата на един мой някогашен колега от Рим. Той казваше - "Какви посланици сме, ако не ни подслушват поне 5-6 разузнавания?".
Както и да е управлявана България през това време, днес за 125-ти път е 3-ти март, отбелязва "Труд". За Германия няма никакво значение дали България ще е голяма или малка, припомня знаменитата фраза на Бисмарк "24 часа", очертаващ другото лице на войната. Турската версия пък е - загубихме земи, хора и джамии. Според турската историография в отношенията между мюсюлманите и християните войната е отворила голяма рана, която няма да заздравее. За България обаче 3-ти март въплъщава миража на възтържествувалата правда, коментира професор Боян Биолчев в интервю за "Труд". 3 март освен това е и единственият празник, на който не е задължително да сложиш нещо в тавичката. А истинският път на страната е пътят към себе си. Но не можеш да тръгнеш нанякъде, без да мислиш няма ли да загубиш себе си по пътя. Така както не можеш да захвърлиш настрана хората, които обичаш, само защото тази любов те отклонява от някакъв имагинерен път нагоре.
