На чия страна да застанем? - пита в коментарната си колонка "Труд". И подчертава: "Френският президент извади камшика. Дали наистина заплахата да ни изкъшка от Евросъюза е сериозна или е само сигнал да си налягаме парцалите?" От друга страна, продължава "Труд", щатският посланик твърди: "Не бойте се, Америка няма да забрави кои са с нея."
Кои са правите? - разсъждава "Труд". И пак повтаря въпроса си: "На коя страна да се застане? Да не би на страната на по-дългия камшик?" "От новата си история - продължава "Труд" - няма как да се поучим: колкото пъти сме взимали решително страна, все сме обирали калая. И когато сме се колебаели - пак."
Затова "Труд" формулира позицията: "Според слабите си сили да помагаме на Америка и Стара Европа да запълнят дупката помежду си. Най-добре - с повече разум и по-малко камшици. А дърдорковците у нас да млъкнат поне за малко."
"24 часа" обаче решава да атакува. И изписва на фона на снимката на френския президент думите: "Не така, мосю Ширак". Встрани виждаме причината: оценката на Ширак, особено жегнала изданието, е в думите му: "България е лекомислена" (на вътрешните си страници "24 часа" публикува пълния текст на изявлението на френския държавен глава, където фразата е цитирана коректно: "България прояви лекомислие").
"24 часа" търси успокоение от премиера Сакскобургготски, който казва: "С Франция можем да се разберем по телефона." А запознахте ли се вече с изявлението, обсаждат го български журналисти. "Естествено - казва Симеон Сакскобургготски. - Мисля, че няма нужда от коментари. Важното е, че е имало споразумение. Аз мисля, че на тия неща трябва да се гледа, пък и крайните резултати са, които са всъщност за мен целта."
Целта обаче нещо убягва на репортерите, които питат: "Г-н премиер, а тогава защо нашата позиция се тълкува превратно от Франция?". "И аз се питам защо - отговаря Симеон. И пояснява: - То се почна с някакво съвсем нескопосно и нелепо съобщение, което тръгна от Ню Йорк и там вече се преповтаря."
"Новинар" също пита как да се разбират думите на Ширак, че позицията ни е "инфантилна и опасна". И прави фотосблъсък Ширак-Симеон на първа страница. Репликата на Симеон в случая е: "Дали това ще има значение след пет години?".
Освен, че е ден на френския президент, за българската преса е и ден на френския език, доколкото тя се стреми да вникне във всички нюанси на казаното от Ширак. "Труд" пътьом прави и портрет на френския държавен глава, определяйки го като "Абсолютният монарх на Петата република". След което на дълго размишлява какво се крие зад казаното, че нашия подход е enfantin (сиреч - детски, детински, лесен, както изданието е проверило, че пише във Френско-българския речник на проф. Тома Томов) и защо не са прави английските издания, превели израза с infantile (инфантилен) и така попресилили значението на казаното за световната общественост.
"24 часа" публикува цяло досие по темата, използвайки семинар, организиран от самото издание, Центъра за либерални стратегии и "Дойче веле" на тема: "Предизвикателството Ирак".
Първо мненията на политиците: Решително не съм съгласен с Ширак, заявява Станимир Илчев от НДСВ, доколкото според него уважаемият френски президент не бил единственият вдъхновител, коректив и източник на императиви за българската външна политика. А на въпрос към г-н Илчев не е ли било грешка включването ни в декларацията на вилнюската група той заявява: "Тази декларация беше още по-остра. Соломон Паси участва в редактирането на текста." И дава едно интересно обяснение как Паси и Илчев разговаряли с Колин Пауъл. И той им казал: Ако успеете да формулирате заплахата, Пауъл и колегите му ще дадат гаранции за националната ни сигурност.
Според Надежда Михайлова казаното от френския президент е поредното доказателство, че правителството не е било достатъчно ефективно при разясняването на българската позиция. Лидерката на ОДС обаче смята, че "отношенията в добрите семейства се познават не само по отношенията вътре в тях, но и към новите членове".
Според Ирина Бокова (БСП) "ще имаме проблеми с ЕС". Ще бъде много наивно, ако с лека ръка отхвърлим мнение било то на Ширак или на Буш, твърди тя.
А Юнал Лютфи от ДПС смята, че България вече си има позиция и трябва да я следва. Неговият съвет: да следваме Турция.
"Стандарт" е определено най-рязък към френската реакция. Изданието първо обединява мненията на депутати от мнозинството с искането: Париж да ни се извини. След това прави обширно интервю с един от тях, който поема ролята на говорител - Николай Бучков от НДСВ, който заявява: "Жак Ширак ни плаши от слабост". Оказа се, че само Франция не подкрепи глобалната война срещу тероризма, размишлява Бучков. И стига до заключението, че "принципно Франция по този начин се опълчва срещу САЩ. Може би тя може да си го позволи, но България - не. Всички знаем за какво става въпрос", енигматично отсъжда депутатът от мнозинството.
В коментарната си рубрика от първа страница "Стандарт" пише: "А отблизо Айфеловата кула е ужасна" (всъщност стих от Александър Геров). "Тия дни - продължава "Стандарт" - се разбра, че в страната на петлите не само Айфеловата кула е ужасна отблизо." Ами (според изданието) и нейният президент, който имал наглостта да ни порицае като малки деца. Заплахата му да ни декласира за ЕС е смешна, продължава атаката "Стандарт". Кой кого "декласирал" според изданието е станало ясно през 1993 г. на "Парк дьо Пренс".
"Дневник" в редакционната си колонка не крие опасенията си че най-опасно е позицията на френския президент да се интерпретира "на кълбета". Защото, пише изданието "докато президентът Първанов мълчеше като комунист на разпит какво мисли за казаното от френския си колега, а премиерът Сакскобургготски призоваваше "да не се преувеличават нещата", един депутат от НДСВ изми срама на управляващите." И то не кой да е депутат, а самият Камен Влахов, припомня "Дневник". Човекът се яви по телевизията, пише изданието, при това видимо трезвен или почерпен само с "Алка Зелцер", цитира Клаузевиц и пое ангажимент да излезе от името на мнозинството с декларация по изявлението на Ширак.
Като се има предвид как Влахов освобождаваше колата си от паркинга, нищо чудно отговорът до Париж да е издържан в познатия стил: "Ширак, я не ми се прави на интересен. Кой си ти? Ще има легни-стани", шегува се "Дневник". И завършва с предположението, че в края на декларацията непременно ще им отново думите: "Ти знаеш ли кой съм аз? Аз имам имунитет и България има имунитет."
"Жак Ширак просто напомни, че разделенията не трябва да се увеличават", пояснява позицията на Париж френският посланик Жан-Лу Кюн-Делфорж в ексклузивно интервю за "24 часа". С това изявление, допълва посланикът, Ширак искаше да напомни за духа на европейската солидарност. На срещата в Копенхаген, припомня г-н Кюн-Делфорж, Франция бе един от адвокатите за фиксирането на 2007 г. като дата за присъединяването на България. Но аз вече се изказах за европейските обществени мнения и представата, която те си създават за кандидатките, припомня Жан-Лу Кюн-Делфорж. Като член на Съвета за сигурност нормално било погледите да се обърнат към България. По мнението на посланика ударението в Съвета за сигурност трябва да се постави върху това, което обединява, а не разделя. И при решаване на иракската криза Европа да играе роля, съпоставима с нейната история и култура.
"Възможни са два типа грешни реакции на изявлението на Ширак", коментира пред "Новинар" политологът Иван Кръстев. И ги степенува така: Едната - България да реагира от позиция на засегнато национално достойнство. Това обаче едва ли ще направи диалога ни с Франция по-конструктивен, твърди политологът. От друга страна, можем да пропуснем да чуем казаното от Ширак, което също е риск само по себе си, твърди Иван Кръстев.
На фона на всичко казано дотук, останалите теми в днешната преса някак избледняват. Образът на войната обаче витае. Ако не дадат гаранции за сигурността на Бургас, лягаме на пистите в Сарафово, заканват се зелените в Бургас, съобщава "Новинар". Вчера обаче там кацнал поредният АН-12 с оборудване за американските войници, били докарани и химически тоалетни. Освен това етаж на бургаската болница е вече опразнен, пише "Новинар". Из коридорите ходят военни лица. Етажът щял да е специално охраняван и да се използва само по време на война...
