От две-три седмици до няколко месеца е времето, дадено на членовете на Съвета за сигурност на ООН, за да поемат или не своята отговорност. Кореспондентът на "Либерасион" във Вашингтон отбелязва, че рядко "асамблеята на ООН е чувала такава реч. Директна, твърда, без реторика и дипломация, речта на Буш е инвектива срещу режима на Саддам, но и обвинение срещу бездействието на ООН, позволило погазване на международните резолюции в продължение на 11 години".
Според един бивш съветник на Клинтън, разпитван от "Либерасион", чрез последните си 5 изисквания, Буш е вдигнал толкова високо летвата пред Ирак, че Багдад не може да приеме всичко това. Според този експерт рискът от война е вече около 90 %. Според "Фигаро" американският президент все пак е вложил процедурите на международното право в центъра на дебата. "Малко е да се каже, че вчера Буш съвсем не приличаше на представата, създадена за него, отбелязва "Фигаро". Вчера ние нямахме пред себе си самотен каубой, загрижен да наложи собствената си справедливост, а политик, който даде знак, че разбира и споделя загрижеността на своите съюзници".
"Фигаро" изказва предположението, че Франция вижда как предложеният от нея план се приема. Доминик дьо Вилпен е заявил вчера в Ню Йорк, че френската схема по иракската криза е напълно съвместима с американската позиция. Само че тъкмо френската позиция безпокои "Юманите". "Война срещу Ирак: опасността от обвързване" ? с това заглавие излиза изданието. И подчертава в коментарната си рубрика, че френските власти ще трябва да извършат опасен вираж в движение. В началото на седмицата Жак Ширак изразяваше несъгласие с една евентуална атака срещу Багдад, пише "Юманите", но ето че от вчера Париж, Лондон и Вашингтон вече споделят една и съща оценка за иракската заплаха.
Финансовият всекидневник "Лез Еко" припомня, че икономическите връзки между Ирак и Франция са се утроили през последните 5 години. Според изданието иракската икономика е в разруха, но се е съвзела през последните месеци благодарение на контрабандата на петрол. Факт, който се подкрепя от изчисленията, че порционите с храна се фиксирани на 2 200 калории (тоест на минимума, поставен от ООН), че спирането на тока е все по-голяма рядкост в Ирак. Но нищо чудно, подчертава "Лез Еко", част от парите от контрабандата да са отишли и за превъоръжаването на Ирак.
