"Не си изпълняваме обещаното" - с това самопризнание на вицепремиера и министър на регионалното развитие Костадин Паскалев открива коментарите си "Труд". Държавата изостави своите задължения към гражданите и сега върви от популизма към нихилизма, убеден е проф. Кръстьо Петков.
Външната политика на правителството е най-малко критикуваната. Като безспорни се споменават успехите в евроатлантическата интеграция и стоплянето на отношенията с Русия. Води ли обаче тази външна политика до резултати, които да са осезаеми и за редовите избиратели, пита се вестникът. И изобщо, допълва "Демокрация", има ли човек в държавата, който би посочил кое от обещанията на Симеон преди година се изпълни? Той просто ги хвърли като рибарска мрежа, за да попаднат в нея очакващите и търсещите.
И в крайна сметка, май единственото ни утешение са нещата, които царят не направи, тъжно въздъхва "24 часа". И цитира мнението на политологът Иван Кръстев, дадено за агенция "Ройтерс": "Натискът върху правителството вероятно ще се увеличи след ноември, когато хората разберат, че поканата за НАТО не променя ежедневния им живот."
Това, което може да се каже обаче със сигурност, е - днес България не е същата, отсича "Дневник". Само че от нейния политически Великден на 17 юни няма радост, не се усеща благодат, липсва катарзис. И именно затова основният въпрос днес е не защо, а как да направим така, че България още утре вече да не бъде същата, допълва вестникът.
А иначе как изглежда България според пресата? Пазарът бъка от менте храни, предупреждава "Труд". Защото се оказва, че отровни близалки, вапцани с боя яркооранжеви портокали, майонеза и кренвирши, пълни с нишесте, и оцет, боядисан с багрило за прежда, са само част от всекидневните изненади, очакващи ни на родния хранителен пазар. И тук съвсем не става дума за случайности, като да намериш пирон в хляба или връзките от обувките на фурнаджията, предупреждава вестникът. Става дума за утвърдена практика да ни мамят и тровят, печелейки на наш гръб с мръсни храни. И затова например е напълно излишно и даже вредно да се подлъгвате по надписи на етикетите като например "Екопродукт". Кой знае какво се крие зад него. И именно тук е ролята на държавата - да хване изкъсо производители и вносители, за да не бълват лоши продукти с фалшиви етикети и стоки с изтекъл срок на годност, купени от Европа.
Как обаче държавата ще реши и друг проблем - докато хиляди хора не успяват да се доредят до така необходимите за здравето им намалени лекарства, се оказва, че само на месец от здравната каса се източват по 3,6 милиона лева. Един от опитите да се пресече тази порочна практика е решението от 1 юли да се поставят стикери върху намалените и безплатните лекарства на здравната каса, разсъждава "24 часа". Защото иначе се оказва, че е най-масова практиката да се изписват рецепти без знанието на болните, да се поставят измислени диагнози, да се изписват лекарства дори на починали пациенти. След това от здравната каса плащат на аптеката, затова че уж е изпълнила рецептата и... така по 3,6 милиона лева на месец за сметка на данъкоплатеца.
И сякаш се оказва, че няма накъде повече да падаме. Ние сме вън от световните събития. Ние сме зрители. И хлябът ни вече се пребоядисва. И не се вижда откъде може да дойде печалбата. И така както сме я подкарали, може да се окаже, че децата ни ще бъдат осиновени от глобалния, виртуалния и дявол знае още какъв свят. Защото ние не можем сами да им осигурим добро бъдеще. Но това е оправданието, което не може да ни оправдае, тъжно разсъждава Любомир Левчев в "Стандарт". И какво ще стане когато бъдещето дойде и си поиска заемите, взети от нас? Някаква разсеяна светлина се разлива навсякъде и влиза в нас. Но дали и времето ще се разсее като светлината и ще забрави какво трябва да направи?
