Френският печат днес - 25.04.2001 год.

"Еко" тръби в заглавие, че за 11-ти път само за 12 години Япония си избра нов министър-председател. "Флуорисцентната зелена вратовръзка на мъжа, който иска да промени Япония", пише на първата си страница "Фигаро". Всекидневникът припомня, че Токио иска да приключи с 10-годишния период на планове за подем. Освен всичко друго, те струваха милиарди долари, но не успяха да изведат страната от кризата. "Трибюн" е на мнение, че за да наложи реформите, Коидзуми ще трябва да проведе истинска битка.
"Либерасион" вижда в новия премиер силна личност - рядко явление в японския политически живот. Изданието издава вкусовете на Коидзуми към рока и операта. "Паризиен" разкрива, че той вече е определен като ексцентричен в Страната на изгряващото слънце. "Монд" смята, че японският министър-председател гради образа си на вълк-единак, но в същото време той е свеж полъх за Япония.

И във Франция се шуми около премиера. "Фигаро" определя Лионел Жоспен като проповедникът на равновесието. Той се опитва да смири несмиримите. И е на път да си спечели фронт, насочен срещу самия него. Между социалните реформисти, опитващи се да предпазят икономиката и радикалите, които искат да променят системата, но забравят за икономиката, "Нувел обсерватор" забелязва, че подобна тенденция се забелязва и вътре в социалистическата партия. "Репюблик дю сантр" пише, че вътрешната опозиция заплашва единството в правителството. В заглавие на "Либерасион" четем, че кошмарът на Социалистическата партия започна след общинските избори.

"Юманите" отново нищи темата за предстоящото затваряне на предприятия във Франция, което ще остави на улицата десетки хора. Според "Уест Франс" въпросът за лицензите е само една част от айсберга на безпокойствата и мъката заради прехраната, околната среда и сигурността. "Фигаро" вижда единствено жестикулация. "Кроа" е категоричен, че това са признаци на социална модернизация. Канар Еншене, в характерен стил, разказва за танца на Жоспен и Гигу със завода ЛЮ. "Миди Либр" достига до извода, че планът Гигу трябваше да даде на работниците възможността да се защитават срещу лицензите, а на предприятията да осигури защита срещу конкуренцията.