Е да, но - "Икономиката ни е по-силна, но премиерът е по-слаб", отбелязва "Труд" във водещото си заглавие като се позовава на статия на "Бизнес Сентръл Юръп", а "Дума" отсича кратичко - "Костови неволи". Заключението на авторитетното английско списание гласи - през 2000-ната година българската икономика стана по-силна, но във вътрешнополитически план изминалите 12 чесеца са били по-скоро вълнуващи, отколкото окуражаващи за премиера Иван Костов. Един от основните аргументи за това твърдение на списанието била промяната в кабинета в края на миналата година, която трябваше да контрира обвиненията в корупция. Ремонтът обаче не беше достатъчен, за да върне доверието на българското общество, убедени са анализаторите от "Бизнес Сентръл Юръп". Неволите на премиера обаче не се изчерпвали само с корупцията и дисидентите в партийните редици. Сред тях можели да се наредят и високата безработица, лошата за земеделието и хранително-вкусовата промишленост година, спадът на вътрешните продажби за втора поредна година. Отчитат се и провалите със сделката с БТК, договореното, но все още незапочнало строителство на втория мост на река Дунав, както и неуспешният опит за подажба на Булгартабак. Така че, синтезира "Труд" след поместените данни на "Бизнес Сентръл Юръп", икономиката може и да е по-силна, но стандартът на българите си остава твърде нисък.
Как тогава се отразява подобна ситуация на рейтинга на родните политици? А както се знае, рейтингът си е нещо коварно, отбелязва "24 часа". Защото много политици у нас се бият в гърдите със сравнително високото си одобрение, като пропускат обаче да кажат, че неодобрението за тях е далеч по-голямо. И все пак, това което може да се отбележи от резултатите от прочуване на МБМД, е че доверието в управляващите се е вдигнало. Това обаче се дължи най-вече на решението на Съвета на министрите за безусловна отмяна на визите за българи. Подобен, макар и краткотраен ефект, връху рейтинга на властта имаше и миналогодишното решение на Европейския съюз да започне преговори с България за присъединяване към съюза, както и последвалата смяна на 10 министри, напомня вестникът. Вторият извод, който може да се направи от анализа за измененията на рейтинга на политиците през 2000-ната година, е че по различни причини опозиционните водачи така и не се проявиха като истински лидери - нещо, което веднага си проличава по народните чувства. А иначе има една простичка истина, която не бива да се забравя - колкото и да е висок, накрая рейтингът винаги отстъпват пред думата на избирателите.
Както и не трябва да се забравя, че 2001-ва година ще бъде годината на изборите. Но това също така ще бъдат и първите избори, в които ще бъде артикулиран и един по-ясен вот. Около една трета от избирателите, които ще се явят на изборите за парламент и за президент, ще бъдат хора, които наистина ще гласуват за свой кандидат, убеден е Антоний Гълъбов, председател на Управителния съвет на агенция Рейтинг. Иначе, това което предстои е малко по малко избирателите в България да усетят реалния процес на политическия живот. Да усетят това, че изборът продължава. И че изборите са само сключване на договор, но общественият договор трябва да се препотвърждава от избор до избор. Колкото до основните тенденции, които се наблюдават - първо това е опитът, разбира се твърде бавно и мъчително, да се преобърне нагласата на хората и те да погледнат малко по надалеко в бъдещето. Втората насока, по която върви натиск върху масовото съзнание, е много болезненото изживяване на отношението към собствеността в чисто семейно-родствен план. Това е болезненият преход, при който брат съди брата си, а родителите все повече се усещат способни да се намесват в живота на децата си. И накрая, третата насока на промяна е в усещането за отвореност на света, за това, че той става все по-близък и достъпен. Както и преосмислянето на всички проблеми през призмата на възможността да се видиш гражданин на света.
Но кой може да си представи триумф на добродетелите, без да са съществували пороците. С откъс от есе на Георги Марков "Демокрация" обявява решението писателят да бъде награден посмъртно с най-високата държавна награда - Орден Стара планина - първа степен. За неговата гражданска позиця, за приноса му към българската литература, за прозренията му. Защото в света, в който живеем стават ужасни неща. Но така е било откакто свят светува, отбелязва писателят в есето си "Промяната - блян и илюзии". И изглежда, че това е неизбежна част от нашата собстевна човешка драма. И цялата тази противна чернилка на нашия живот е част от естествено развитие, може би част от бавна, невидима еволюционна промяна към по-добро.
Източник: RFI
Последвайте ни
