Българският печат днес - 16.11.2000 год.

З�с съжаление днес една трагедия фокусира вниманието на всички всекидневници - "Взрив уби хора в хотел Амбасадор", обявява "Демокрация" във водещото си заглавие и допълва в подзаглавието - "Терористичният акт изтърбуши сградата, броят на жертвите е неясен". "Бомба уби трима в столичен хотел", внася уточнение "Новинар", а "Пари" от своя страна отбелязва, явно несъгласен с вече оповестения брой на жертвите - "Бомба уби четирима в хотел Амбасадор-София". А под заглавие "Адът в хотел Амбасадор, бомбата е професионална, мъртвите са около 25-годишни, вързоп за дрехи взет за четвърти труп", "24 часа" в цели две страници се опитва да разнищи трагедията.
А иначе на фона на подобни събития останалите теми, вълнуващи вестниците изглеждат някак твърде злободневни и до болка познати - визи, Шенген, Пактът за стаблност и вечният рефрен за граждански искове, оставки и досиета, сътрудници на Държавна сигурност.

Но сега подред - Европейският съюз да излезе с ясна позиция относно геополитическото бъдеще на страната, за да не се допусне поставянето на България в други, нежелани от нас външнополитически рамки, цитира "Демокрация" изявлението на премиера Иван Костов пред министър-председателите на страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия.

Като леко успокоение все пак звучи уверението на външния министър на Швеция, че позицията на нейната страна по визовия проблем е, че всяка страна в негативния списък трябва да се разглежда индивидуално, а не като част от група. В навечерието на шведското председателство на Евросъюза, Стокхолм е за вдигане на визите и за намиране на позитивно решение за България и също така е наясно колко важен е този въпрос за страната ни, подчертава "Демокрация". Е да, но може би най-откровено, макар и дипломатично го каза френският посланик негово превъзходителство Доминик Шасар. Европейските политици, или поне някои от тях, се съобразяват с общественото мнение в своите страни. А както знаем средният европеец се страхува от българските, румънските, балканските и въобще от източноевропейските емигранти, отбелязва вестникът. Така че, според някои наблюдатели, не ни оставало нищо друго освен да убедим тамошните хора, че не представляваме заплаха за тяхното спокойствие и работни места, че не се готвим масово да нахлуем в подредените им държави, че няма да изядем хляба им и че все пак не сме чак толкова страшни. Подобни предложения звучат прекрасно, но не трябва все пак да се пропуска, че някакво задължение имат и самите западни политици, след като са дали обещания и са съгласни, че България е изпълнила съответните изисквания. Защото когато има политическа воля западните политици знаят как да влияят на общественото мнение, убедена е "Демокрация". А в крайна сметка винаги могат да вземат и непопулярни решения - такова каквото беше подкрепата на България за НАТО по време на ударите над Югославия. Защото в крайна сметка трябва да изпълнят задълженията си и да поемат отговорността. Именно това е голямата и достойна политика. А иначе да даваш обещания, когато си на зор, а после да си търсиш предлози да не ги изпълниш, си е чиста византийщина - разбирай балканска политика от 11-ти век, а не европейска от 21-ви.

На политика от подобни епохи понякога обаче напомнят и някои, чисто по нашенски си взети решения. Като например абсурдното решение на Върховния административен съд да признае за законна църквата начело с митрополит Инокентий. И така, какво се получава - ами две църкви с името Българска православна църква има вече у нас. А мотивите за решението, разкрива "Труд", са: Щом в Република България има граждани, които не желаят да бъдат в църковно общение с патриарх Максим, те имат суверенно право да се отделят от религиозната общност, ръководена от този патриарх, и да образуват самостоятелна своя православна църква като религиозна общност със свой устав и религиозни органи. Колкото до решението, то явно не било никак трудно за взимане - подобни повторения на наименованието били недопустими за фирми, но не и за вероизповеданията. Така че, оттук натакът нищо не пречело да се регистрират още безброй църкви със същото име - Българска православна църква. Ами хубаво решение, няма що, възкликва "Труд" в редакционния си коментар. След като си имаме конституционно право на избор, вече нищо не ни пречи всеки българин да си има и своя църква, свой патриарх, а защо не и свой Господ.

Но пък подобни проблеми с избора може би никога не са имали пристрастените любители на бирата. И все пак, ако някои въпреки всичко се колебае, "Дума" разкрива 5-те причини, поради които бирата е по-добра от жените и съответно от мъжете. И може би някак успокояващо за мъжете звучи, че можеш да споделиш бирата с приятели, но пък не трябва да забравят и факта, че за разлика от представителите на мъжкия пол, хубава бира лесно се намира.