Българският печат днес - 18.07.2000 год.

"Нм ма да има смъртни присъди в Либия". Повод за това оптимистично заглавие на "24 часа" било убеждението на депутата Борислав Китов, след завръщането на парламентарната ни делегация от Либия. Както се вижда и днес вестниците продължават да нищят СПИН-скандала в Либия, намесата на държавата в опитите й да спаси шестимата българи както и евентуaлния изход от процеса. Парламентарната ни делегация лобира за справедлив процес. На срещите обаче нямаше представители на съдебната власт и те не се ангажираха с обещания, отбелязва обаче "24 часа". И цитира думите на заместник външния министър по политическите въпроси на Либия Саад Муджбар - "Вашата позиция, че шестимата българи са невинни е емоционална. За вината им обаче трябва да се произнесе съдът. Ако са невинни, те ще бъдат оправдани. Ако са виновни, тогава трябва да си платят цената". Либия обаче явно иска откуп, разкрива тайните намерения на страната "Новинар" във водещото си заглавие. На срещата с парламентарната ни делегация либийците показали, че всяко нещо си има цена. Колкото до откупването - ами то можело да стане след като бъде произнесена присъдата. До смъртни наказания няма да се стигне, категоричен е вестникът, който се позовава на един от участниците в делегацията. Затова сега бил моментът да се постави на обсъждане дългът на Либия към страната ни.

Дългът на нашата страна обаче и ролята, която тя може да изиграе за запазването на мира на Балканите разглежда днес "Труд". Анализът на вестника е в контекста на срещата на премиера Иван Костов с гръцкия му колега Костас Симитис, която трябва да се състои днес в Пампорово. Ами дано от връх Снежанка проблемите на Балканите да се виждат по-ясно, пожелава си вестникът. Защото още преди седмица хърватският президент предупреди Иван Костов, че обстановката в Югославия е тревожна поради събуждащите се отцепнически настроения в Черна гора. Дали днешната среща би могла да бъде сравнявана с нещо като втори "План Михайлова" все още не е ясно. Ясно е обаче едно - дори и да остане нестабилността в района в същото динамично равновесие, икономиката на България ще продължи да страда. И именно затова е важно Костов и Симитис да демонстрират прагматизъм и единодушия по проблемите в района, отбелязва вестникът. И допълва, че повечето спорни въпроси с Гърция са вече уредени. Дори и ищахът на мечките за размножаване намери взаимно удовлетворително решение и те няма да бъдат смущавани от шумовете на преминаващите автомобили, които за целта ще бъдат вкарани в тунел. А избухналите пожари от двете страни на българо-гръцката граница само доказали, че се пържим на един и същи огън, независимо дали го раздухват горещниците от Сахара или силният човек в Белград.

Към края на 4-годишния си мандат, управлението на ОДС е поставено пред един парадокс. За първи път от 10 години насам едно управление ще приключи с позитиви. Ще бъде реализиран пълен мандат, а това вече е факт, който сам по себе си е достатъчно респектиращ. Постигната е и финансова стабилизация на страната. Възвърната е подкрепата на международните институции. България е поканена за преговори с Европейския съюз. Всички тези позитиви "24 часа" изрежда в светлината на резултатите от последното социолoгическо прoучване, проведено от MBMD. Защото те доказват един парадокс - всички тези плюсове може би няма да стигнат, за да се завоюва народното доверие отново. Защото недоволството в страната расте - и заради реформите, от една страна, и заради забавянето на същите тези реформи, от друга. И точно тук изниква опасността, ако не разчете правилно източника на народното недоволство днес, СДС да стигне до изборен провал утре. А и въпросът тук опира до морални съображения. Защото нови лица няма. Има само ояли се богаташи. Така че докато си се облагодетелствал, докато другите са мизерствали е съвсем нормално да се оттеглиш, отсича вестникът. Защото умората, отегченито и липсата на увереност у старите "нови" лица на СДС без всякакво съмнение се е забелязало. И гласоподавателят го интерпретира или като признак да участие в общото блато, или като отказ от борба за друг морал.

И на фона на всичко ставащо около нас - днес се навършват 163 години от рождението на Васил Левски - човекът, когото все повече хора възприемат като светец, но също така и мислителят, разгърнал една зряла стратегия за развитието на народа ни, която в нито един пункт не е загубила актуалността си и до днес. Човекът, който подготвя овчари и копачи не само да отхвърлят османската власт, но и да тръгнат редом с другите европейски народи. А това може да стане, както припомня "Демокрация" идеите на Васил Левски, не като плачат пред залостените порти на Европа, а като докажат, че принадлежат на достатъчно зрял и с достойнства народ, който не се бои от работа - и когато се бори за свободата си, и когато заляга за просперитета си. И като поредното доказателство за философската сила на убежденията на Левски, "Труд" излиза на първа страница с цитат на следната негова мисъл, чиято актуaлност не се нуждае от коментар, - "И ние сме хора - и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там, гдето живее българинът!".