Какви умения обаче са необходими на човек, за да бъде допуснат до заветното място главен преговарящ с Европейския съюз? Ами той трябва да бъде млад, здрав и корав, отсича "Труд". Та затова заместник външният министър Владимир Кисьов е най-вероятният нов главен преговарящ, отбелязва вестникът. На всички вече е ясно, че това е най-царската служба в България. Постът е безмандатен, а се очертава да бъде и десетилетен. Заплащане - като на европеец. Кола - държавна. Работно време - няма. Акъл - ами колкото да не сгафиш, та да изпуснеш питомното. Странични ефекти - издръжливост на полети. Това са в общи линии характеристиките на сладката служба според "Труд". И не бива да се забравя, че сметката ще се плаща след около петдесетина години. А дотогава - я камилата, я Европейски съюз. Е, в крайна сметка може би не бива да се пропуска и надеждата, че главният преговарящ ще има достатъчно чувство за дълг. Защото в крайна сметка може би от него ще зависи много повече бъдещето на България, отколкото от прeмиерите в периода на преговорите. Именно затова е и идеята за търсене на съгласие по тези проблеми в Народното събрание, отбелязва от своя страна "Демокрация". Защото в крайна сметка преговорите ще се водят и по време на следващия парламент, както и от други правителства, та затова би трябвало поне за основния приоритет във външната ни политика да има някакъв консенсус.
"Матурите в четири града пред провал", обявява "Труд" във водещото си заглавие. Учители от Русе са обявили ефективна стачка на 21-ви юни, точно когато е зрелостният изпит. В Перник вече стачкуват безсрочно. От 15-ти юни се вдигат в Кърджалийско, готвят се и в Павликени, допълва картината вестникът. Изстрадалият български учител най-накрай не издържа и се вдигна на бунт. Лошото е че от този напълно справедлив протест ще пострадат най-невинните - децата, отбелязва "Труд" в редакционния си коментар. Големият въпрос обаче е кой носи вината за това положение. В никакъв случай обаче не са учителите. Защото една нация не може да иска да влезе в Европа, когато учителите й са принудени да се ровят в кофите за боклук. А най-лошото във всичко това е, че надали управляващите ще се трогнат. И сигурно учителите пак ще преглътнат гордостта си, за да не провалят бъдещето на децата. Е да, но може би вече не трябва да го правят, отбелязва "Труд".
Когато един народ е натикан в мизерия, когато има хора, които не си дояждат, не могат да се лекуват, не могат вече да плащат образованието си - тогава няма държавници. От гледна точка на умението да се управлява, може спокойно да се отбележи, че нашите държавници се провалиха по безславен начин, отбелязва професор Минчо Семов в интервю за вестник "Труд". Огромна е разликата между партийния лидер и държавника. Партийният лидер е изразител на частен интерес, докато държавникът е и трябва да бъде по дефиниция изразител на общия интерес. Защото както отбелязва още Петко Каравелов - партията ти трябва, за да дойдеш на власт. Но с партия не се управлява. А нашите партии просто се провалиха. И не се провалят само един път. Те се срутват, просто се пукат като сапунени мехури, отбелязва професор Семов. И допълва - политиката в еднаква степен се явява оръжие в ръцете на борците за свобода, но също така и на диктаторите. Тя е инструмент за градивното, за развитието, за напредъка, но в същото време и за разрушението. И единственият шанс е в това, нещата да се разбират и разграничават.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
