Българският печат днес - 04.04.2000 год.

М�и �иви - това е ключовата дума в днешния български печат. Делото срещу българските медици бе отложено за месец. Мотивът на адвоката Бизанти: недостатъчно време, за да се запознае с материалите. И българските всекидневници отприщват отново анализите си по тази болна за българите тема. "24 часа" призовава: "Кадафи, пусни процеса по БНТ!". "Сега България трябва да поиска процесът да се предава по телевизията у нас и пак да натисне лостовете за въздействие върху Кадафи. Шумът е полезен. Отлагането не е кой знае какво постижение, но все пак е крачка в правилната посока", размишлява изданието и продължава... Добрата вест е, че дивото само идва при нас. Досега международното положение все ни пречеше. Този път то работи за нас. Кадафи в момента е в Кайро на среща с африкански лидери с външните министри на Европейския съюз. Заветната му мечта е Либия да стане пълноправен член на Евро-Средиземноморската група. Това би й донесло огромни търговски и икономически облаги. И Кадафи се натиска за групата, въпреки че сред 12-те в нея е Израел. А щом либийският вожд е готов да стане ортак с архиврага Израел, без съмнение той би направил някои дребни отстъпки. България е поканена за член на ЕС и трябва да използва контактите си там за нашата кауза в Либия. Непростимо е да не го направи", завършва "24 часа". "Труд" препечатва мнението на в. "Сан Франциски кроникъл", който търси отговор на въпросите защо арестуваните медици ще провалят кариерата и живота си чрез подобен акт на омраза и безумие и защо Либия, която е заинтересована от сближаване със Запада и има известен напредък в това, ще го рискува с обвинения, които изглеждат неправдоподобни? Възможните отговори са: "България е полузапад, едва ли някой в Ню Йорк, Лондон или Берлин ще се разтревожи за нея. Шестимата изглеждат подходящ жертвен козел за пропуска на либийците, които не са успели да предпазят децата си. Властите в Триполи са искрено объркани и отчаяни в опитите им да обяснят ужаса - деца са починали, ще умират и други". Каквито и да са причините, добре е че делото не бе претупано само в едно заседание и при закрити врата. Така смята "24 часа" и отсича: "Иначе на нашите сънародници не им мърдаше бесилото".

"Бесило за Муравей искат от "Промяна" тръби "Труд" от първата си страница. Мотивите на Обединението: "Когато нещата в държавата не вървели, Наполеон бесел финансовите министри. Не е ли време Иван Костов да ритне бурето на Муравей, защото както е тръгнало, Муравей ще ритне бурето на осемилионен народ?" "Новинар" се включва с коментар: "Ако са верни твърденията на "Промяна", че днешната икономика е пълна трагедия в сравнение с 1989 г. и че имаме калпав министър, нищо чудно народът да пита защо забраниха комунизма, пък Муравей го оставят да мъчи и себе си, и нас". Все пак изданието се съгласява, че призивите на "Промяна", макар и шеговити са твърде крайни. С това се съгласява и "Труд" и изразява своята позиция, озаглавена "Първичен инстинкт: "Бедата е, че хора по върховете пренесоха първичния си инстинкт на политическата сцена. И разюздано започнаха да сипят обиди. Типично за личности с комплекси".

През това време общинарите решиха студентите да заплащат две линии за градския транспорт, но да ползват още две безплатно и по избор. В коментара си "Как стават нещата" "Демокрация" пише: "Трудният в България диалог между властта и обществото този път беше проведен образцово, а истината е, че заслугата за това е повече на студентите. Студентското ноу-хау се състои от няколко прости стъпки, които имат универсален характер: първо, трябва да бъде ясна целта. Второ, трябва да има достатъчен брой хора, които работят за постигането й. И трето трябва да има необходимата мотивация".

И накрая, "Демокрация" ни предлага да погледнем на нещата по-философски, анализирайки времето и хората през последните десет години. В материала "Най-важната реформа засяга нас" четем: "През последните десет години у нас непрекъснато се говори за реформи, но никой не говори за реформата, засягаща нас самите, за поврата и прелома, свързан с нашите души, с нашето съзнание и мислене. Смята се, че тук всичко ще си стане от само себе си, без особена грижа от нас самите, един вид автоматично. Същевременно не се забелязва, че успехът на всичките ни начинания зависи тъкмо от това, доколко ние самите сме в състояние да ги доведем докрай, доколко човешкият фактор има потребната готовност да се нагърби с промяната на своя живот. ..Тази "вътрешна реформа" не се прави отгоре или по команда, а зависи от всеки един поотделно, той е индивидуално дело на свободния човек, който отговорно взема собствения си живот в своите ръце и открито поглежда бъдещето, което сам е заслужил, бъдещето, което съкровено желае. В Европа този поврат е станал за столетия, ..ние трябва да го изживеем за броени години - ако искаме да живеем достойно, ако искаме униженията да престанат".