Н а Сърбия й предстоят трудни години на спестяване и отказване от почти всичко. Изминалите една-две години на живот от заплати и задлъжняване към банки приличат на благосъстояние, което отива в историята, в сравнение с това, което очаква гражданите, пише "Глас явности".
Предупреждение, че коланът ще трябва да се затяга до последната дупка, а и още повече, отправи преди два дни и премиерът Мирко Цветкович със съобщението, че ръстът на брутния вътрешен продукт ще бъде намален наполовина, тъй като от очакваните 7,5% ще падне на около 4%, което може да се смята за рецесия.
За да изпълни плана за намаляване на обществените разходи, правителството на Сърбия призова на помощ Международния валутен фонд, за да му осигурява подкрепа и защита от избирателите, които хранеха надежди, че ще получат всичко, което им бе обещано преди изборите.
Владимир Глигоров, сътрудник на Виенския институт за международни икономически проучвания, заяви, че прогнозата на премиера Цветкович за възможна рецесия трябва преди всичко да се тълкува като необходимост от намаляване на разходите заради невъзможността, поради световната финансова криза, с кредити от чуждестранни източници да се осигури финансирането на общите нужди.
Къде е краят?
Намаляването на икономическата активност през следващата година няма да бъде толкова голямо, за да граничи с икономическа криза, макар че в този момент никой не може да каже кога този процес ще спре.
Ако се осъществи ръст от четири процента, това още е далеч от рецесия, но е кристално ясно, че държавните и частните разходи трябва да се намаляват, за да се избегне кризата. Предупреждението на Цветкович трябва преди всичко да се разбира така - гражданите да не очакват изпълнение на всичко, което им бе обещано, заяви Глигоров.
Това, което ще бъде намалено, са инвестициите, преди всичко в инфраструктурата. Според Глигоров парите за Коридор №10 ще бъдат само толкова, колкото Световната банка отпусне като заем. Втората област, в която ще има по-малко пари на разположение, са обществените разходи, т.е. заплатите и пенсиите, които в случай на повишение ще бъдат ударени от инфлацията.
Предполагам, че най-малко ще се пести от здравеопазването и просветата, не вярвам да се влага много в армията, тъй като закъсняват нейната реформа и професионализация, заяви Глигоров.
Той добави, че в този момент е трудно да се установи колко трябва да намалеят обществените разходи, тъй като това се прави в лошо време, когато ще намаляват инвестициите и потреблението.
Според него би било добре да се задържат обществените разходи, които вместо да бъдат товар, да движат развитието. Глигоров посочи, че трябва да се очаква свиване на заетостта и износа заради световната финансова криза и намаляването на цените на металите и храните, които са най-застъпени в структурата на износа.
На въпрос какво ще бъде поведението на чуждестранните инвеститори, Глигоров напомни, че не трябва да се изключва възможността за оттегляне, тъй като отливът на чуждестранен капитал е голям в Унгария, по-малък е в Полша, Чехия, Румъния и България, а ситуацията е сложна и в Хърватия.
Инвеститорите изтеглят печалбите си и ги влагат в държавни облигации, като по този начин ги предпазват от възможните рискове и чакат по-добри времена за вложения.
Глигоров констатира, че се е харчило нашироко и се стигнало до там, където се стигна.
Пред Сърбия, по думите на сътрудника в Икономическия институт Миладин Ковачевич, има два пътя. Единият, който чрез реформи и пестене бяга от кризата, и другият, който носи още по-големи проблеми.
Сърбия - което е щастливо обстоятелство, успя да запази капитала на банките и депозитите и още не е е навлязла в истинска спирала на рецесията, казва Ковачевич.
Той посочва, че страната ще се справи по-лесно, ако избере реформите в поне пет-шест области едновременно. "Няма частично решение. Колкото може по-бързо трябва да започне реформата в пенсионния фонд, градското строителство, администрацията и обществените служби, армията, здравеопазването, просветата, а комуналните системи трябва да преминат към фирмите", отбелязва Ковачевич.
Инвестиции могат да бъдат привлечени, само ако общественото потребление е рестриктивно и при това се намали корупцията. Ако повече пари се отделят за изграждане на инфракструктурата и се увеличи ефикасността на съдебната система, инвеститорите ще дойдат.
Общественото потребление трябва да бъде намалено с 1 до 1,5 процента годишно, в зависимост от структурата на разходите, което означава, че инвестициите не трябва да бъдат намалявани, каза Ковачевич.
Той добавя, че ако реформите се извършат бързо, намаляването на заетостта, което в първата фаза на прехода бе около десет процента, няма да бъде значително и в тези условия може да се запазят някакъв основен стандарт и социална справедливост.
