Л ипсата на информация е стар и перманентен проблем за българските малки и средни предприятия. Има програми в подкрепа на бизнеса, но повечето шефове на фирми не знаят за тях.
Може би тези програми са добре познати в министерствата и ведомствата, но трудно достигат до бизнесмените. Повечето от нас са свикнали да се справят поединично, като разчитат на свои контакти и връзки, а не на външна подкрепа", казва Петър Ламбрев, собственик на "Кастел експорт" - Карлово. Фирмата е вносител на лагери от Япония и Китай.
Недостатъчните финансови ресурси и липсата на информация са основни пречки за покриване на европейските изисквания, отчита специално социологическо проучване за участието на българските малки и средни предприятия в усвояването на структурните фондове на ЕС. Изследването е извършено от "Витоша рисърч" през юни и юли т.г. по поръчка на Министерството на икономиката и енергетиката.
Около 27% от фирмите не са запознати с европейските изисквания. Всяка втора българска компания няма представа какви са сроковете за въвеждане на евронормите. Само между 10% и 23% от предприятията покриват напълно европейските критерии за качество и безопасност на стоките, опазване на околната среда, вътрешна организация на производството, условия и безопасност на труда, въвеждане на нови технологии, отчитат социолозите.
Почти 90% от анкетираните фирми никога не са кандидатствали за финансова подкрепа от европейски и международни фондове и програми. Само 1.4% от предприемачите декларират, че са получили финансиране от програма ФАР. Малко повече са тези, които са били подкрепени от програма САПАРД (1.6%), и съвсем символичен е броят на дружествата, получили средства от програма ИСПА (0.7%).
Сред причините за тези констатации са сложните и бюрократични процедури (29.1%), липсата на достатъчно информация за европейските програми (28.4%) и на необходимото съфинансиране на проектите (30.2%), показват резултатите от проучването.
Участието в международни проекти цели да засили конкурентните предимства на българските фирми, но за съжаление те са пасивни наблюдатели на събитията на международните пазари, отчита проучването. Затова голяма част от собствениците на фирми смятат, че не е рационално да инвестират във въвеждане на евронормите, преди да ги принудят клиентите или контролните органи.
За близо 90% от анкетираните основната конкуренция са българските фирми, а основната заплаха - нелоялната конкуренция на вътрешния пазар. В същото време около 70% от предприемачите са оптимисти и смятат, че ще устоят на конкурентния натиск на европейския пазар.
"Причината за този оптимизъм е липсата на информация. Колкото по-малко е подготвена една фирма и колкото по-малък е нейният опит с европейския пазар, толкова по-оптимистично е настроена", коментира Руслан Стефанов от фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Липсата на виждане за бъдещето може да се окаже сериозна заплаха за бъдещето на всяка компания, показва практиката. Според резултатите от проучването обаче близо 60% от бизнес плановете на фирмите са с хоризонт само от една година, едва 17% са наясно с бизнес перспективите си за 4 години напред и само 2% знаят какво ще правят в следващите 6 до 10 години.
"За да имат реален достъп до структурните фондове на ЕС, фирмите трябва да имат ясна визия, разписана стратегия, да формулират бъдещите си цели и да ги обличат в конкретни проекти", припомня Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Предприемачите обаче са слабо информирани за възможностите за работа с европейските структурни фондове - 45% от анкетираните са отговорили, че са запознати в малка степен, а 40.9% изобщо не знаят за тези възможности.
В същото време резултатите от проучването показват, че през следващите три години 35.4% от предприятията категорично биха потърсили подкрепа за инвестиционните си проекти от тези фондове. Предприемачите ще разчитат на финансовата подкрепа на ЕС за технологично обновление на производството (49.4%), за покриване на европейските изисквания (36.9%), за разработване на нови продукти (20.4%), за въвеждане на енергоспестяващи технологии (19.3%) и за модернизация на управлението на фирмата (14.0%).
Очаква се малките и средните предприятия да получат около 1 млрд. евро за периода 2007 - 2013 г. по оперативната програма "Конкурентоспособност", финансирана от Европейския фонд за регионално развитие.
Финансиране
44% от фирмите са имали достъп до кредит през последните три години. Основният източник на средства за фирмите обаче са собствените средства. Сред пречките за достъпа до нови кредити са високите лихви (54.3%), скритите разходи по кредита (19%), изискванията за обезпечения (40%).
Програмата
Оперативната програма "Конкурентоспособност" е разработена от Министерството на икономиката и енергетиката с участието на българския бизнес. Парите ще бъдат раздавани за конкретни проекти в 4 приоритетни области:
- развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности;
- повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда;
- финансови ресурси за развитие на предприятията;
- укрепване на международните пазарни позиции.
