П од заглавие "Помощен пакет като горещ въглен" австрийският в. "Курир" помества публикация, в която авторът Райнхард Гьовел разглежда основните моменти в обсъждания план за Източна Европа в условията на световната икономическа криза.
"По време и след източноевропейската обиколка на вицеканцлера и министър на финансите Йозеф Прьол министерството на финансите във Виена непрекъснато отричаше многословно, че съществува план за помощ на Източна Европа. Ставаше дума за 150 млрд. евро."
Ето, че това не е било толкова неверно, заключава авторът, тъй като планът за сътрудничество на Националната банка на Австрия и Европейската централна банка за възможното спасяване на Източна Европа се оказал доста конкретен.
Според него трябва да продължи
помощта за платежните баланси на страните членки на ЕС
в размер до 100 млрд. евро. Досега тази помощ беше до 25 млрд., десет от които вече са използвани в Унгария и Латвия.
Преди всичко от помощ се нуждаят Румъния и България, а в Унгария се работи над втори помощен пакет, се посочва в статията.
Поради европейските избори и смените в Европейската комисия ЕС ще бъде до голяма степен затруднен във вземането на решения през лятото и увеличаването на сумата за помощ ще представлява един вид защитен чадър за тези страни.
"Курир" разглежда и мерките за държавите извън ЕС, в които планът предвижда инвестиции от 50 млрд. евро. Става дума за Сърбия и Хърватия, но и за Украйна.
Възможно е тази сума да дойде и от Европейската инвестиционна банка, която ще пусне емисия облигаци. Тъй като "домашната банка" на ЕС се финансира доста по-евтино, твърде вероятно е условията за тези държави да са много изгодни, изтъква авторът.
С Източна Европа са възможни така наречените "репо-сделки" - срещу ценни книжа в съответната национална валута в държавите да се вкарат евро, което ще помогне за стабилизиране на националната валута - дори само за да бъдат обезверени валутните спекуланти, коментира вестникът.
В акцията за помощ ще се включи и Международнитя валутен фонд (МВФ). Президентът на Световната банка спомена сумата от 60 млрд. долара за Източна Европа. Все още не е ясно как ще се сформира тя, вероятно от ценни книжа на валутния фонд.
За сигурно се смята, че през март Европейската централна банка ще обсъжда темата Източна Европа, както и намаляването на лихвите през март, очакват се и други мерки за сигурност.
Европейските политици продължават да се отнасят нерешително към проблематиката,
констатира "Курир", според когото на срещата на финансовите министри през март вероятно Източна Европа няма да играе особена роля.
ЕС отново разисква защо големите държави не са питали по-малките за предстоящото регулиране на финансовите пазари.
Вестникът цитира германския експерт проф. Густав Хорн, според когото това протакане крие реални опасности. Хорн поставя под въпрос и конструкцията на Европейската централна банка, която според него не е подготвена за подобни кризи.
Като пример той посочва забраната на Европейската централна банка да купува нови държавни облигации за разлика от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. А именно това облекчава финансирането на огромните помощни и конюнктурни пакети, пояснява "Курир".
В същото време редица европейски медии пишат, че противно на австрийските банкери, които считали описанието на рисковете в Източна Европа като пресилено, повечето анализатори се надпреварват в даването на мрачни прогнози.
Цитира се оценката на главния икономист на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс", според когото особено Унгария, Румъния и България ги очаква дълъг и болезнен процес на пригодяване към новите условия.
Германският "Бохолтер-Боркенер Цайтунг" цитира различни експерти от Германия и констатира, че от еуфорията по предишното бурно развитие на Изтока днес не е останало нищо.
България е спомената сред най-силно засегнатите от кризата страни.
Австрийският "Виртшафтсблат" обобщава оценките на различни анализатори под заглавие "Седни, слаб 2".
Изданието пише, че оценките на трите големи рейтингови агенции "Мудис", "Фич" и "Стандарт енд Пуърс" за Източна Европа са лоши.
Според "Стандарт енд Пуърс" ситуацията в България е "безнадеждна". Но изданието отбелязва, че инвеститорите вече не се доверявали сляпо на рейтинговите агенции, особено след като "Лемън брадърс" получи най-висока оценка малко преди да фалира.
Оценките на "Стандарт енд Пуърс" намират отражение и в специализираното издание "Мениджър магазин", където са изведени симптомите на наближаващата голяма криза. Сред тях е и размерът на кредитирането спрямо величината на вътрешния брутен продукт, а този показател се е влошил в България от 36% през 2004 на 73% през миналата година.
