Пред Българската редакция на Би Би Си тя разказа подробности, като в началото описа атмосферата по време на заседанието на Върховния касационен съд във вторник:
- Няколко родители и роднини на децата, заразени с вируса на СПИН, според мен около 60, се събраха пред сградата на Върховния съд. Докато продължаваше заседанието, те бяха много разгневени и настояваха за изпълнение на смъртните присъди срещу българските медицински сестри и палестинския лекар.
Казаха, че не са готови на никакъв компромис, че не искат компенсации, не искат пари от никого, а искат единствено изпълнение на смъртните присъди.
- Какво може да се очаква от Върховния съд в Триполи, който обяви най-дългия срок за решението си?
- На този етап адвокатите, които защитават медиците, смятат, че трябва да се изчакат следващите два месеца и окончателното решение на Върховния съд. Той може да върне делото за преразглеждане или да потвърди смъртните присъди.
Много е трудно да се прогнозира какво ще бъде решението на съда. Защитата изложи много силни аргументи, но обвинението остана на предишните си позиции, така че е трудно да се правят прогнози.
- САЩ и ЕС настояха за освобождаване на медиците. Възможно ли е като резултат от международен натиск или чрез някакво компромисно споразумение да се намери благоприятен за българските медицински сестри изход?
- Много се говори дали делото не беше прекалено политизирано. Това е вярно до известна степен, защото много чуждестранни ръководители се опитаха да се намесят и призоваха либийското правителство да освободи медиците.
Трудно обаче е да си представим, как либийските власти могат да постигнат компромисно решение на целия случай, без да предизвикат острото недоволство на либийския народ, особено на семействата на заразените деца. Причината за техния протест вчера бе, че те не приемат дори идеята да се обсъжда отменяне на наложените присъди.
И въпреки всичко е възможно някакво решение - може да се договори изплащането на огромни компенсации. В този момент обаче семействата на заразените деца казват: "Не ви искаме парите, настояваме за изпълнение на смъртните присъди".
Шансовете за освобождаването на българките, след като миналата седмица либийският ръководител Муамар Кадафи изглежда изключи подобна възможност, анализира и специалистът на Би Би Си за Югоизточна Европа Гейбриъл Партош. Според него:
"Обвиненията, че българките са били измъчвани, за да дават показания, могат сега да бъдат взети предвид от Върховния съд, който трябва да се произнесе по делото до края на май. Преди отнасянето на случая до върховната съдебна инстанция София възобнови дипломатическата си офанзива в САЩ и други страни.
България обаче действа внимателно на международната арена, предпочитайки тихата дипломация пред гръмогласната риторика. Миналата седмица българският премиер Симеон Сакскобургготски подчерта, че колкото по-малко се политизира случаят, толкова по-добре за подсъдимите и техните шансове да бъдат освободени.
Сакскобургготски направи изказването си в момент, когато българският парламент реши да не приема официална декларация, призоваваща медиците да бъдат освободени. Дебатите в законодателния орган станаха броени дни след като Муамар Кадафи заяви на срещата на високо равнище на Арабската лига в Алжир, че осъдените няма да бъдат освободени.
Няколко часа по-късно обаче Кадафи направи помирителен жест и покани българския президент Георги Първанов да посети Либия. Либийският ръководител не желае да оставя впечатление, че действа под международен натиск.
Излизането на Либия от предишното й незавидно международно положение обаче няма да е пълно, докато не се намери приемливо решение за съдбата на медиците.
Либийски представители заявиха, че цената за тяхното освобождаване може да бъде плащането на компенсации от България за семействата на 47-те починали деца от общо над 400 заразени с вируса на СПИН.
София се противопоставя на подобен вариант поради няколко причини. Това би означавало поемане на отговорност за нещо, за което нито българските медицински сестри, нито България могат да бъдат обвинявани.
То би предполагало и приравняване към отговорността на Либия за самолетния атентат над Локърби през 1988 г. и смъртта на стотици пътници, за което сега Триполи плаща компенсации.
От друга страна, София може да бъде подложена на натиск да направи жест - може би зад кулисите, - като опрости част от либийския дълг към нея. Залогът за България е голям, като не на последно място стои и сигурността на няколкото хиляди българи, които продължават да работят в Либия.
С наближаващите след няколко месеца парламентарни избори освобождаването на българските медицински сестри може да се превърне във важен политически успех."
По-рано един от най-авторитетните британски университетски експерти по Близкия изток Джордж Жофе, който отдавна и внимателно следи съдбата на българските медици, коментира пред Българската редакция на Би Би Си изказването на Муамар Кадафи в Алжир, предизвикало доста неясноти заради неточния превод, разпространен от световните агенции.
- Защо либийският лидер избра тъкмо арабската среща на върха - един от най-важните за самия него форуми, за да говори на тази тема?
- Всъщност полк. Кадафи произнесе наистина много дълга реч - повече от един час и по много разнообразни въпроси. Разсъждавайки по всички тези въпроси, той засегна темата за българките в контекста на проблема за отношението на Запада към България и съответно към Либия.
Според мен това е обяснението защо е решил да засегне този въпрос. Лайтмотивът му беше да заклейми представата, че животът на либийците може да се смята за евтин, а животът на европейците - за скъп.
- Смятате ли, че споменавайки в този контекст името на либиеца Меграхи, осъден за атентата над Локърби, полк. Кадафи намеква за възможна сделка?
- О, да. Той намеква за сделка много отдавна. В един момент неговият син подхвърляше, че трябва да се направят плащания по 10 млн. долара, а при друг случай се предлагаше да се направи размяна на затворения във Великобритания Меграхи срещу държаните в Либия българи.
Според мен към това е насочена и въдицата, която той хвърля сега. Той много се надява, че британците - и изобщо европейците - ще видят смисъл в това да му дадат нещо, което ще му позволи да твърди, че Либия не е отстъпила просто още един път под натиска на Запада.
Нека не забравяме какъв е контекстът в момента - в очите на много либийци изглежда, че Либия е отстъпила по цяла редица въпроси: оръжия за масово поразяване, отговорност за атентата при Локърби, изплащане на компенсации. И полк. Кадафи усеща, че не би могъл да запази собствения си авторитет, ако се възприеме, че и този път той отстъпва.
- Смятате ли, че нещо се е променило в позицията на Либия по въпроса с тази реч на Кадафи?
- Не, не мисля. Всъщност това е позицията, която се поддържа, откакто смъртните присъди бяха произнесени. Според мен това е още една умишлена стъпка в либийската политика, която цели да подчертае, че проблемът с българките няма да бъде решен чрез нова либийска отстъпка.
