Ст.н.с. Маргарита Димитрова работи в Института по български език на БАН и отговаря за съвременната българска реч. Тя и нейните колеги казват каква да е книжовната норма и имат право да я променят. Димитрова е автор на учебници и помагала. Исканата промяна в Закона за народната просвета - да отпадне текст за изучаването на книжовен български език, предизвика протеста на БАН и вузовете.
Интервю на Анета Петкова от в. "Труд":
- Г-жо Димитрова, толкова ли е страшно да се премахне от Закона за народната просвета текстът за изучаването на книжовния български език? Той не е работещ.
- Страшно - не е, но фатално-да. Този текст в чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета урежда усвояването на книжовния език. Той не е свързан със съдържанието на учебния предмет, а изисква уреждане на степените на владеене на езика. Няма държавни образователни изисквания за владеене на книжовния език и затова текстът е неработещ. Създаването им е работа на образователното министерство, което 8 години не прави нищо.
- Появиха се притеснения, че премахването на точката за усвояване на официалния книжовен български език може да доведе до изучаването на други като официални?
- Не може да има такова опасение, защото конституцията е определила кой е официалният език. Въпросът е, че се неглижира знаенето на езика.
Същият закон в т.3 на чл.16 изисква стандарти за учебното съдържание, включително и по предмета "български език и литература". Но в т. 4 се регламентира усвояването на книжовния български език. Тази точка засяга уменията за правилно използване на книжовната норма, а не изобщо на езика.
- Какво стана с дебата за изписването на "участвувам" и "участвам"?
- Решихме този спор отдавна. До 1983 г. единствено правилни бяха формите "участвувам", "командувам", въпреки че се употребяваха кратките "участвам" и "командвам".
С правописния речник от 1983 г. и двете форми бяха приети за дублетни. Около 5 години всеки ден ни питаха коя е правилната, но постепенно кратката форма се наложи и в писмената реч. В новия правописен речник от 2002 г. вече не са включени дългите форми от типа на "участвувам".
Българският книжовен език още през Възраждането се гради върху общото. Знаете ли, че Константин Фотинов в средата на ХIХ в., преди да започне издаването на първото българско списание "Любословие", е ходил на два панаира да слуша как хората говорят, за да напише текстове, които да се четат от всички българи.
- А спорът за пълния член?
- Него не можем да го пипнем, нищо, че по държавно разпореждане Институтът за български език има задължението и правото да следи развитието на книжовния език и да променя книжната норма.
- Защо?
- Защото правилото за пълния член е включено в Наредбата-закон от 1945 г., която урежда съвременния правопис. Следователно само Народното събрание може да го отмени.
Някои колеги смятат, че правилото трябва да се отмени. Има други, които са на мнение, че трябва да остане като белег на по-висока грамотност.
Подобно е и правилото за формите "кого, някого, никого" и т.н. В устната реч то рядко се спазва, всички по-често казваме "Кой ще поканиш на гости?". Според книжовната норма обаче правилно е "Кого ще поканиш на гости".
- Като говорим за грамотност, последните данни от международни изследвания и от тестовете в училище показват спад. Защо?
- Причините са много. Първата е, че в рамките на учебния предмет "български език" знанията се "свалиха" в малките класове. Децата не могат да обхванат този обем от знания.
Второ, децата много повече учат теория - що е подлог например и как се определя, но не пишат диктовки, не съставят синонимни изрази и изречения, не се учат да подобряват текстовете си. Писменият език се учи само по един начин - чрез писане.
Друга причина са непрекъснатите реформи в образованието през последните двайсетина години. Точно започне промяна, тя се прекратява и почва друга.
- Появиха се информации, че от учителите ще се изисква да знаят книжовен български език?
- Разбира се, че е необходимо. Но първо трябва да има държавни образователни изисквания за усвояването на книжовния български език, т.е. т. 4. от чл. 16 на Закона за народната просвета. И те могат да се приложат както към учителите, така и към всички други, чиято обществена дейност изисква това.
Българите, и в частност настоящите ученици, могат да се справят с правописа. Той не е най-същественото. Уменията за писане и четене са компетенции от по-ниско равнище, въпросът е учениците да могат да осмислят и използват прочетеното и написаното.
По последни изследвания около 51% от 15-годишните български ученици притежават само способност за четене и писане, не могат да се обучават чрез четене.
- А другите 49%?
- Другите се справят горе-долу добре. Но в първите 51% влизат и около 20% ученици, които са неграмотни в класическия смисъл - не умеят да четат и да пишат. Този процент расте. Всъщност расте армия от хора, които не могат да работят нищо. Те са потенциални клиенти на социалните служби.
- Как се отрази нахлуването на английската реч, с която са изпъстрени рекламите, табелките, етикетите на стоките ни?
- Фактът, че някъде няма табелки на български означава, че някой не си е свършил работата, но това в никакъв случай не е опасно за българската реч. Ние живеем в глобален свят и в момента не се случва нищо по различно от това, което се е случвало у нас в други времена.
Например през XIX в. поради бурното развитие на обществото в българския език навлизат много чужди думи, особено терминология, защото няма други.
Непосредствено след Освобождението пък се употребяват много руски думи, които след това постепенно отпадат.
Думите следват живота на обществото, отразяват го. Последната по-нова дума "мол" не предизвика никаква реакция. Лексиката бързо се променя, тя отразява промените в живота на обществото, но не застрашава езика. Той не променя същността си, граматиката си.
