В 28 страни в Европа военната служба е все още задължителна. В същото време през последните 15 години десетина страни премахнаха това задължение.
В много държави обаче има
трудности при набирането на кадри за професионалната армия,
какъвто е случаят със Словакия.
Нивата на безработицата там са много ниски и войнишката професия не е особено привлекателна. За да се справят с липсата на желаещи за професионалната армия, властите предлагат интересни предимства и лансираха кампания за набиране на военнослужещи в източната част на страната, където населението е доста по-бедно.
Във военната база на Банска Бистрица край Братислава се обучават почетната рота и военната полиция. След края на Студената война числеността на войската в Словакия бе намалена два пъти.
Заплатата на военнослужещите във вече професионалната армия, която възлиза на 16 хил. крони (475 евро), не се оказва особено атрактивна за младите войници.
21-годишният Дузан Петлуш има тригодишен договор в почетната рота на армията. Той разказва: "Приключих военната си служба, но не успях да си намеря работа и реших да постъпя в армията. Ако не ме бяха взели, щях още да съм безработен. Може би бих могъл да правя друго нещо, но не знам какво."
Освен работата, която предлага армията, на второ място при избора на младите военнослужещи стоят и социалните придобивки. Армията в Словакия стана професионална през 2006 г., но само 87% от кадровите нужди са покрити.
Все по-малко са желаещите за най-ниските постове
В Грузия армията вече също е професионална, но въпреки това правителството иска до подготви внушителните 100 хил. запасняци в следващите пет години.
Един от рекламните клипове показваше двама младежи, които спират на червен светофар и изоставят спортната си кола, за да се качат... в танк.
Самият грузински президент се снима докато наблюдаваше обучение на запасняците.
Най-атрактивното предимство, което бе предложено на желаещите младежи е, че запасната служба ще замества задължителното служене в армията. Вместо 18 месеца, запасняците ще служат само три пъти по 18 дни. В случай на нужда те ще имат основна роля в тиловото осигуряване.
Последните 2230 български наборници
бяха призовани от армията на 26 март тази година. Те ще служат шест месеца независимо от образованието си. Те са една малка част от общо 20 хиляди, които подлежат на служба.
Някои изобщо не са се явили на военна комисия. Но след тази новина много младежи се успокоиха. Досега не беше тайна, че след като завършат бакалавърска стенен, момчетата донаборници напират да запишат магистратура с надеждата, че няма да ги вземат в казармата.
Проблемите произтичаха най-вече от това, че много често военните не признаваха предоставените им уверения, издадени от университети за отлагане на военната служба.
Тези, които "не успяваха" да се спасят от задължителна военна служба с нетърпение очакваха клетвата, за да могат да излизат след това в отпуск.
Последните наборни войници ще имат възможност, ако желаят да станат професионалисти. От тези последни наборници, които влизат в казармите, военните експерти очакват, че поне 30% ще решат да станат професионални войници.
Във войската в момента няма достатъчно професионални войници и процесът им на набиране не протича лесно.
Първата заповед за назначаване на кадрови войници бе подписана от ген. Михов през 1997 г., но оттогава досега не повече от 2000 души годишно желаят да упражняват професията на войника.
Министерството на отбраната предприе специална
рекламна кампания под наслов "Стани един от нас",
чрез която се разясняват финансовите и социалните преференции.
Социалните придобивки са основният коз на военните. Основният аргумент за професионална армия е, че тя е по-ефективна в сравнение с наборната. Войниците са много по-мотивирани, когато доброволно са избрали да вършат това.
Има стратегия и за формиране на резерв след като приключи процесът на попълване на армията с професионални войници. Предвижда се този резерв да бъде постоянен, мобилизационен и общ.
