П рез петте години след атентатите от 11 септември американската интервенция в чужбина подхрани екстремизма, който се стремеше да унищожи, и засили настъплението на политическия ислям като предпочитана идеология за милиони хора в Близкия изток, твърдят експерти.
Днес политическият ислям - разнообразно движение както с умерени, така и с твърдолинейни елементи, е масово възприет в арабския свят, където много хора се чувстват отвратени от корумпираното управление и външната политика на собствените им правителства, служеща според тях на интересите на САЩ и техния съюзник Израел.
"След 11 септември съм работил по редица мащабни проучвания на общественото мнение в мюсюлманския и арабския свят. От тях се вижда как враждебността от 11 септември насам нараства и това е тревожна тенденция", казва Джихад Фахредин, ливански анализатор в Дубай.
"Границата между религиозност и екстремизъм е станала по-тънка.
По времето на колониализма антагонизмът не беше между Запада и исляма. Движенията за независимост в арабския свят бяха водени от националистически чувства", смята той.
Сега радикали, обединени под знамето на "Ал Кайда", воюват срещу правителствата съюзници на САЩ в Ирак и Саудитска Арабия и организират атентати в Мароко, Египет, Йемен и Йордания.
Египетското "Мюсюлманско братство", умерена ислямистка групировка, която проповядва ненасилие, се представи силно на миналогодишните избори, а палестинското движение "Хамас", възникнало през 1988 г. по време на първата интифада срещу израелската окупация, спечели изборите през януари.
Ислямистки лозунги доминират в панарабските медии,
където и националисти, и ислямисти почтително наричат лидера на "Ал Кайда" Осама бин Ладен, подбудител на атентатите от 11 септември, "шейх Осама".
Политиците националисти, които на пръв поглед нямат причина да подкрепят ислямистките движения, хвалят способността им да се опълчват на Запада по популярни телевизионни канали като "Ал Джазира".
Според анализаторите американската реакция на 11 септември 2001 г., когато 19 араби нанесоха смъртоносен удар в сърцето на единствената свръхсила в света, е тласнала още хора към идеологията на ислямския екстремизъм.
"Американските действия срещу политическия ислям след 11 септември по ирония на съдбата допринесоха за по-нататъшното му разпространяване и засилване, при това в най-фанатичните му и екстремистки форми", твърди ливанският учен Асад Абу Халил, който преподава в Калифорния.
САЩ нахлуха в Ирак и подкрепиха Израел в конфликта му с палестинците, като представиха и двете действия като част от план за разпространяване на демокрацията в изостаналия арабски свят.
Общественото мнение в региона по традиция винаги е смятало, че уреждането на арабско-израелския конфликт е ключът за решаване на регионалните проблеми с демокрацията и религиозния екстремизъм.
"Това е труден момент за умерените мюсюлмани. Те не се погаждат с радикалите, но в същото време някак не успяват да изложат убедително своята гледна точка пред Запада", коментира Джауад ал Анани, бивш йордански министър от палестински произход.
Според Анани думите на президента Джордж Буш, че САЩ се борят срещу "ислямските фашисти" окончателно е затвърдил широко разпространеното схващане, че
"войната срещу тероризма" е война срещу исляма.
"Ислямистите имат някои сериозни аргументи. Те казват: "Ние се борим срещу вашите врагове, които не правят нищо, за да решат проблемите ви, които сляпо застават на страната на Израел и не проявяват никаква загриженост за избиваните в Палестина или Ирак мюсюлмани".
Политическият ислям обаче започва настъплението си дълго преди 11 септември. Според анализаторите корените му трябва да се търсят в провала на светския арабски национализъм, който не успя да оспори западната хегемония и да върне земята на лишените от родина палестинци.
Над 700 000 палестински араби избягаха или бяха прогонени от домовете им при създаването на Израел през 1948 г. Израел установи контрол над останалите 22% от историческата територия Палестина през 1967 г., макар че коренното палестинско население остана там.
Настъплението на политическия ислям в Близкия изток, за което допринесоха САЩ и западните правителства, беше забелязано едва след атентатите на 11 септември, смята Абу Халил.
Според него основните причини за засилването на ислямистките движения не са религиозни. Става въпрос за външна политика и за
борба срещу корупцията и тираниятa.
Фред Холидей, професор по международни отношения в Лондонския икономически институт, също посочва като причини национализма и дискредитирането на предишните идеологии, провалили се на вътрешната и международната сцена.
11 септември е много важно събитие, но всъщност не смятам, че що се отнася до ислямизма и Близкия изток, е определящо, твърди той.
"Политическият ислям използва много националистически идеи
и теми. Бин Ладен казва, че мюсюлманските страни са окупирани от чужденци и имат право да се отбраняват. И при него, и при "Хамас", и при "Хизбула", 80% от реториката е взета назаем от светския национализъм", обяснява Холидей, като добавя, че шиитската организация "Хизбула" е взела доста и от комунистическата идеология.
Днес ислямистките движения предлагат алтернатива на съюзническите на САЩ арабски правителства, които твърдят, че борбата срещу наложения от Америка ред е безсмислена и че палестинците трябва да се задоволят само с колкото могат да изтръгнат с преговори.
Ислямистите, с техния лозунг "Ислямът е решението", казват, че това не е непременно така.
Саудитският духовник Салех бин Хумаид формулира най-точно духа на времето на петъчната молитва в Мека миналия месец:
"Днес, с божията воля, ставаме свидетели на възраждането на мюсюлманската нация, която вече разчита на собственото си единство, сили и мъдра политика, вместо на международни организации и резолюции".
