К акто навсякъде другаде, и в България бутилираната вода може да бъде посочена като абсолютния хит сред напитките. Това се усеща още повече в летните месеци, когато пластмасовите бутилки се мотаят из ръцете на минувачите, почиват кротко на пейките и се въргалят навсякъде: по поляни, улици, тротоари, а понякога, за разнообразие, и в кофите за боклук.
В началото на 90-те сред всички безалкохолни напитки минералната вода е имала едва скромните 8% популярност срещу 82% на газираните напитки. Днес тя е вече начело със 43%, докато "газираното" се предпочита едва от 38%.
Походът на бутилираната срещу чешмяната вода е световна тенденция, която в последните години търпи жестоки критики. Бутилираната вода е мода, изключително вредна за околната среда, чиято цена - енергията, необходима за производството, транспортирането и разграждането на всяка бутилка - е равносилна на това да напълниш четвърт от всяка бутилка с петрол.
Като важни събития от започналия ответен удар могат да бъдат посочени проведените кампании за популяризирането на чешмяната вода в градове като Ню Йорк и Лондон. В началото на юни в борбата се включи и Венеция. На 5 юни общината раздаваше на туристите безплатни празни бутилки с карта, на която са отбелязани 122 градски чешми с питейна вода.
На фона на всичко това книгата на Елизабет Ройт "Бутилирана мания: Как водата започна да се продава и защо ние я купуваме" е особено актуална, въпреки че тя далеч не е първата по темата. Ключови предишни заглавия са: "Когато реките пресъхнат: Водата ? кризата на 21-ви век" и "Жажда: Борбата срещу корпоративното заграбване на нашата вода".
Това, което може би най-много отличава "Бутилирана мания" от купчината останали подобни четива, е подходът на авторката. От първата до последната страница, документирайки своето проучване, тя разказва най-вече своята лична история, без така да лишава написаното от обективност.
Комбинацията от изчерпателни данни и лично отношение е описана най-добре от Лиза Маргонели, която рецензира книгата в "Ню Йорк Таймс" и признава, че тя е "подривна" и след като човек я прочете, той неизбежно започва да отпива все по-предпазливо от своята пластмасова бутилка, шокиран от собствената си роля във войните за вода.
"Бутилирана мания" хвърля интересен поглед върху налагането на бутилираната вода на американския пазар. През 1987 г. американците пият само 5,7 галона от нея, но сборният ефект от рекламните кампании и образът на Мадона, имитираща орален секс с бутилка Evian в документалния си филм "В легло с Мадона" (Truth or Dare) удвоява консумацията през 1997 г.
През 2000 г. изпълнителният директор на хранителния гигант Quaker Oats обявява, че "най-големият враг е чешмяната вода". През 2005 г. най-големият враг става пикочният мехур на потребителя, а през 2006 г. Pepsi, която притежава Aquafina, харчи 20 млн. долара, за да внуши на американците, че не пият достатъчно вода.
Тази година потреблението вече е 27,6 галона на човек или приблизително милиард бутилки на седмица. А освен индустрия за бутилирана вода на стойност 11 млрд. долара, която се нуждае от 17 млн. барела петрол годишно, САЩ разполагат и с едни от най-чистите източници на вода в света.
Чешмяната вода в София също е с добро качество, което се влошава най-вече поради лошото състояние на остарелите канализации в отделните сгради, грижата за които е на самите потребители.
Всъщност какво толкова? За какво ни е да хвърляме усилия в ремонти, да купуваме кани с филтри или да монтираме филтър на чешмата си, когато винаги можем да слезем до магазина?
Или с други думи, както самата авторка казва: "Нечуваният успех на бутилираната вода в страна, където над 89% от чешмяната вода отговаря на или надвишава федералните здравни наредби и тези за безопасност, редовно печели в тестовете за вкус срещу марковите води и струва от 240 до 10 000 пъти по-евтино от бутилираната вода, е социален феномен, който няма равен на себе си, един от най-великите маркетингови удари на 20 и 21 век. Но защо ли маркетингът е проработил? Част от отговора, както започвам да разбирам, е, че бутилираната вода е израз на нашите непрекъснато увеличаващи се мързел и нетърпение."
