"Икономист": Големите надежди - Обама трябва да се възползва мъдро от победата

Н икой не можеше да допусне мащабите на това, което постигна Барак Обама тази седмица.

Когато новоизбраният президент се e роди през 1961 г., много щати, и то не само на юг, имаха писaни закони, които налагаха сегрегацията, забраняваха браковете между представители на различни раси, като този на неговите родители, и ограничаваха правата за гласуване.

Тази седмица Америка има основанието да твърди повече от която и да е друга западна страна, че в политически план вече си затваря очите за разликите в цвета на кожата.

Докато други паметни събития по пътя към гражданските права бяха съпътствани с горчивина и кръвопролития, това тук беше белязано от

радост, както сред белите, така и сред цветнокожите

Обама загуби вота на белите, това е вярно, и то с 43 на 55%. Но все пак спечели почти същия процент от гласовете на белите избиратели, колкото спечелиха и последните трима кандидат-президенти на демократите -Бил Клинтън, Ал Гор и Джон Кери.

Обама спечели и голямата подкрепа на младите сред бели избиратели. Америка сега ще има президент с природени братя в Кения, със стари съученици в Индонезия и с поглед върху света, който се основава

по-скоро на уважението, отколкото на конфронтацията

А именно това е от значение. При управлението на Джордж Буш позицията на САЩ на международната сцена се срина до ужасяващо ниско равнище. Тази седмица американците счупиха рекордите на избирателната активност по много причини. Но едната от тях беше ужасът от това до каква степен е помрачен блясъкът на репутацията им.

На тяхната държава сега ще й бъде по-лесно да се хареса на приятелите си и да бъде намразена от нейните врагове.

По свой собствен начин президентските избори илюстрираха този компенсиращ ефект. За последните осем години поражението във Флорида през 2000 г. беше цитирано (не винаги с гордост) като пример за безчестната американска политика.

Докато сега действително имаше категорична победа, постигната от милиони доброволци и от интелигентното използване на технологиите, за да се контролира вълната на възторга, а всичко това е толкова

рядко срещано явление в повечето демокрации

Обама показа, че с правилното послание, кандидат за президент без пари или партиен апарат зад себе си може да постигне своя собствена победа.

С такава велика победа идват и неразумно големите очаквания. Много от най-пламенните привърженици на Обама ще бъдат разочаровани и в някои случаи те заслужават да се почувстват така.

За онези, които гласуваха, широко отворили очи за това докъде се простират способностите на Обама, всичко сега зависи от това как той ще управлява. Зад граница този президент на XXI в. ще трябва да се бори в няколко надпревари за по-голямо надмощие, на които за последно станахме свидетели през XIX в.

У дома Обама трябва да се опита да обедини страната си, да излекува болежките на американската икономика и същевременно да избегне капаните на еднопартийното управление. Реториката и символизмът ще бъдат полезни за това, но сега е ред на детайлите и на отдадеността.

Обама има още от началото няколко предимства

На 47 години той е прекалено млад, за да е бил въвлечен в горчивата културна война за Виетнам.

А спечелената подкрепата на голямо мнозинство от независимите избиратели, и дори на републиканци, прави възможно завръщането към времената на по-задълбочения размисъл, когато политическите опоненти не бяха смятани за изменници, а на сътрудничеството се гледаше с възхищение.

Странното е, че в помощ на Обама може би идва фактът, че накрая неговата победа беше леко разочароваща.

Той спечели около 52% от народния вот. Това е повече, отколкото спечели Буш през 2000 г. и 2004 г., но не и забележителна цифра. Това не беше смазващата победа на Рузвелт или на Рейгън.

И въпреки че Обама помогна на партията си да утвърди контрола си в Конгреса, като спечели около 20 места в Камарата на представителите и 5 в Сената, спечелените сенаторски кресла са с 4 по-малко от 60-те, необходими й, за да се сложи край на блокиращите малцинства и да прокарва спорни закони без подкрепата на републиканците (при повторните преброявания демократите могат да спечелят в Сената още 1 или дори 2 места).

Като се има предвид колко много пари Обама събра за кампанията си, разрушаването на имиджа на Републиканската партия по времето на управлението на Буш и ефекта от най-тежката финансова криза от 70 години насам, фактът, че

46% от избирателите гласуваха против Демократическата партия

трябва да ни напомни колко консервативни са САЩ.

Обама е първият либерал от северните щати, избран за президент, от епохата на Джон Кенеди насам. Обама не трябва да забравя колко далеч от политическия център на страната го поставя това.

Победата на Обама в действителност е почти същата, като постижението на Бил Клинтън през 1992 г. А тогава на републиканците им бяха необходими само 2 години отново да си върнат властта по време на революцията на Нют Гингрич през 1994 г.

Ако се наложи президентът Обама да се предаде пред някои от най-безразсъдните фанатици в Конгреса, то тогава лесно можем да си представим какви опасни времена ще настъпят, и то не само за демократите, по време на изборите за частична подмяна на състава на Конгреса през 2010 г.

Америка тогава може неизбежно да падне в капана на протекционизма, или да пререгулира бизнеса си и финансите си до степен, при която нововъведенията ще бъдат смазани, или пък да "разшири богатството си" (както се изрази следващият президент) до такива мащаби, че капиталът предпазливо да бъде прехвърлен в чужбина.

Обама поема поста си едва на 20 януари 2009 г.

Но той може да използва идните 10 седмици по възможно най-добрия начин. Един добър старт би било обявяването, че предлага работа в администрацията си на неколцина републиканци.

Робърт Гейтс, отличният министър на отбраната от правителството на Буш, който помогна да се промени положението на САЩ в Ирак, заслужава да остане на мястото си поне за малко.

За съжаление Ричард Лугар сам се лиши от възможността да бъде държавен секретар, но Чък Хейгъл, сенатор от Небраска, е другият вариант за поста на министър на отбраната или на външните работи.

Обама трябва да се заеме с въпроса за глобалното затопляне и да закрие затворническия център в американската база в Гуантанамо. Друго прагматично действие би било да обяви, че неговият нов министър на финансите (би било идеално, ако това е опитен центрист, като Лари Съмърс или Тим Гейтнър) ще започне незабавно да си сътрудничи тясно с Хенри Полсън, настоящия министър на финансите.

Когото и да назначи, Обама ще бъде притиснат до стената от отслабената икономика.

Той не трябва да се отказва от пакета от стимулиращи мерки, които да подпомогнат на Америка да излезе от рецесията. Но той направи и доста по-големи обещания, към които трябва да се придържа също.

Обеща данъчни облекчения за 95% от семействата

Предложи почти универсална здравна система - спешна реформа - тъй като населението на САЩ застарява и фирмите ограничават здравните осигуровки, които предлагат.

Обама обеща и повече разходи за инфраструктурата, физическата и човешката. Но ако се захване с всичко това или дори и с нищо да не се захване, Обама трябва да балансира плановете си със спестявания, направени в друга област, или с нови приходи, ако не иска да остави в наследство разюзданост, разточителство и дългове.

Той трябва да започне работа и като реши кого да разочарова най-напред.

Онези, които не са от северните американски щати също трябва да се подготвят за разочарование. Америка със сигурност ще се промени при управлението на Обама.

Светът, в който има тайни програми за транспортиране до трети страни на предполагаеми терористи и в който издевателствата са узаконени скоро, благодарение на Бога, ще си отиде.

Но Америка най-напред ще продължи, и трябва да продължи, да брани своите интереси, както и тези на своите съюзници.

Изтеглянето от Ирак ще бъде по-трудно,

отколкото се надяват поддръжниците на Обама.

Войната в Афганистан ще изиска повече жертви от американците и европейците, отколкото те са готови да дадат. Проблемите в Близкия изток трудно ще бъдат разрешени само за една нощ. Прокарването в Конгреса на закон с мерки за борба с климатичните промени ще бъде трудна задача.

Следващите 10 седмици дават на Обама шанс да пренагоди очакванията на останалата част от света. Той може да използва част от този преходен период, за да обиколи света и да изслушва както приятелите, така и противниците си, но като им даде спокойно и ясно да разберат докъде се простират границите на неговото президентство.

Той трябва да обясни, че при неговото управление САЩ ще спазват човешките права и ще обръщат повече внимание към съветите и препоръките отпреди, но това не означава, че лесно ще се оставят на нечие влияние. Той трябва да избегне съдбата на Джими Картър, да бъде само четящ морал президент, който прави свръхсилата да изглежда слаба.

Подобно на повечето политици Обама със сигурност ще постигне

повече провали, отколкото успехи

Но той е човек с голямо достойнство, недостижим талант и високи идеали. Като избра него, Америка показа още веднъж своята ненадмината способност да се обновява, и да изненадва.