Публикуваната миналата година от изд. "Балкани" негова книга "Брод за достойнство" съдържа избрани интервюта на писателя. Пръснати из различни периодични издания от близо четири десетилетия, те са не само прелюбопитно четиво, но съставят един различен и неочакван автопортрет на автора - автопортрет, различен даже и от пространната академична анкета на Драган Ничев, казват съставителите на сборника.
Генчо Стоев е участвал в антифашистката съпротива, бил е политзатворник. Завършил е философия в Софийския университет (1951 г.). "Става класик на родната ни литература на 40 години, когато се появява за първи път повестта му "Цената на златото" - пише за него Румен Леонидов. - Оттогава до днес той е неизменно сред тежката артилерия в българската проза. Генчо Стоев е предизвикателен с мъдростта и морала си, с недоволството от себе си и от подредбата на света. Неговите послания са с цената на истинското злато и са безценни духовни катарзиси. Духът на този писател не търпи лъжата, за което е преследван и от чужди, и от свои, за това, че в крайна сметка само самотата му остана вярна спътница през годините. Когато преди време взриви литературното блато с неочаквания за всички роман "Циклопът", за пореден път се разбра, че този мъж е непокорен дори към собствената си слава на класик. И без да бърза като мнозина, с достолепието на гигант сред джуджета Генчо Стоев върви по своя избран от Бога път. И си мисли, че понякога и Господ не е прав. И че неговите грешки са човешки. За което геният на Генчо Стоев отдавна му е простил", пише Румен Леонидов.
"Всъщност, колкото повече старея, толкова повече се усещам българин, защото и тревогата ми е по-силна сега. Болката по българското ме прави по-голям българин. По-рано бях по-спокоен. По-рано се тревожех повече за себе си", казва писателят в интервю пред Милена Николова, поместено в бр. 5/2000 г. на списание "НИЕ".
