Ако идеята на преференциалната ставка по ДДС за туризма, която влезе в сила от 1 януари, е била благородна, резултатът съмнително е такъв. Режимът стимулира най-масовите услуги, а хаосът около прилагането му е голям.
Оказва се, че се обезсмисля съществуването на туроператорите, които предлагат конгресен туризъм. Покрай решението с по-ниската ставка да се облагат само основните туристически услуги (нощувка, храна и транспорт) допълнителните стават втора категория.
Това работи предимно за масовия туризъм, който с големите си обеми и печалби все повече се очертава като територия на международните туристически концерни. И удря по СПА хотелите, обиколните пътувания и др.
Вече е аксиома, че страната трябва да развива именно тези сегменти, ако иска туризмът й да има физиономия и да се позиционира в горните категории. В тях е нишата на българските туроператори. Режимът по ДДС обаче никак не ги насърчава.
От началото на 2007 г. данъчната ставка за "настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване" е 7%. Това пропука 13-годишната традиция в страната за прилагане на единна ставка по ДДС.
Прецедентът е почти исторически и съвсем логично около прилагането му изникват редица въпроси. При това не само пред бизнеса. "За НАП той също е горещ картоф", каза председателката на Съюза на българската туристическа индустрия (СБТИ) Петя Славова.
Преди седмица съюзът събра на семинар за прилагането на ДДС бизнеса, НАП и данъчни консултанти. Диалогът беше изострен и в хода му стана ясно, че проблемите с прилагането на закона тепърва започват.
Малко история
Допреди няколко години туристическите пакети, продавани в чужбина, се смятаха за износ и не се облагаха с ДДС. По настояване на Международния валутен фонд от 2002 и върху тях беше наложен данък.
След безпрецедентна лобистка битка туристическият бранш успя да издейства такава схема на приспадане на данъка, с която ефективното облагане както на хотелиерите, така и на маржа на туроператорите стана 7%. Основният аргумент беше, че по този начин туристическите пакети за чужденци остават конкурентни.
С влизането в ЕС обаче подобна данъчна екзотика се оказа невъзможна и законодателството трябваше да се хармонизира с Шеста директива (77/388/ЕЕС). Директивата е категорична, че маржът на туроператорите и туристическите агенции се облага с националната ставка. Еврокомисията обаче допуска диференцирани ставки за хотелиерите и това беше възприето в България.
От 1 януари ставката за хотелиерите остана 7%, но маржът на туроператорите се облага с 20%. Маржът е разликата между цената на продавания пакет и стойността на стоките и услугите, включени в него.
На семинара финансовият министър Пламен Орешарски обясни, че
Компромисът е бил трудно защитим
в страна, в която е прието единно облагане и туризмът е единственото изключение. Министерството го подкрепило, защото продажбата на туристически услуги за чужбина е вид износ (въпреки че преференциалната ставка ще важи и за продаваните в България пакети - бел. ред.).
Първо от министерството твърдяха, че ДДС за хотелиерските услуги ще нараства плавно през следващите три години, докато достигне 20%. Това обаче не беше записано в закона.
Бизнесът също е лобирал за по-ниска ставка, както обясни Петя Славова. Идеята била облагането в страната да се изравни с тези на конкурентните Гърция (8%) и Испания (7%).
Облагането на маржа
на туроператорите съществуваше като вариант в закона и досега. В същото време те имаха право да прилагат и стандартния ред на облагане. Понеже т.нар. маржова схема е трудна за администриране, много от фирмите така и не прибягнаха до нея.
От 2007 г. обаче тя е задължителна. Проблемът за конгресния туризъм идва от това, че туроператорите, които ползват маржовата схема, нямат право да ползват данъчен кредит и съответно не могат да издават фактури, в които е вписана цената. Така клиентите, които в случая с конгресите, изложбите и пътуванията по интереси са най-вече юридически лица, нямат възможност да възстановят ДДС.
Това прави офертите на туроператорите по-неизгодни от тези, които биха предоставили директно хотелиерите. Ако например цената на конгресните услуги е 100 лева, хотелиерът може да даде на фирмата фактура за 100+20. След възстановяване на данъка цената, платена от фирмата, става 100 лева.
Туроператорът също получава 100 лева от хотела, които се облагат със 7%. Дори да ги продаде на клиента си на нулева печалба обаче, цената няма как да падне под 107 лева. Цветана Панкова от фирма "Международни прояви" например се питаше за какво са платили лицензите за туроператор и турагент, след като, ако минат по общия ред на облагане, ще са по-успешни в бизнеса си.
От друга страна, ако регистрират нова редова фирма и работят през нея, ще са в нарушение на закона за туризма, който ги задължава да се регистрират като туроператори.
На тези въпроси от НАП отговориха, че по смисъла на закона конгресният туризъм не е туризъм. При това с доста спорния аргумент, че не са туризъм случаите, в които потребителят е юридическо лице. В закона това не е изрично казано.
Основните услуги
Има редица тънкости около текста, че със ставка от 7% ще се ползват т.нар. основни услуги. От НАП разясниха, че преференцията важи, ако хотелиерът изначално е заявил, че в цената му влизат и храната, и транспортът. Но не важи, когато той продава само нощувката, а по желание на клиентите се добавя храна и пр.
Терзанията на СПА хотелите - защо басейнът и процедурите, които предлагат, трябва да се облагат като допълнителни услуги, при положение че са основни - са на път да получат положително решение. Данъчните обясниха, че ако са включени в цената на хотелиера, те също ще се облагат със 7%.
Туроператорите, които правят обиколни екскурзии, също са объркани. Ако искат да ползват преференциалната ставка за обяд в хотел, очевидно ще трябва да изфабрикуват фиктивна нощувка.
Проблем е и, че т.нар. вътрешен трансфер (транспортът от една до друга точка) се облага с 20%, ако не е предоставено от хотелиер. Това предполага, че ако организаторите на обиколни екскурзии искат да ползват преференция, трябва да послъжат, че всички нощувки са били осъществени при един хотелиер. И той да вземе под крилото си транспортната фирма.
Вероятно това имат предвид някои агенции, като твърдят, че законът отваря врати за "тъмночерна икономика".
И в ЕС мислят промени
Нормалната посока за решаване на проблема с конгресния туризъм е промяна в закона за ДДС, с която туроператорите да получат възможност да прилагат и облагане по общия ред, а не маржовата схема, особено когато имат за партньори данъчно задължени лица, твърди данъчният консултант Симеон Симеонов. Според него подобен проблем съществува и в ЕС - и в момента Шеста директива се тълкува нееднозначно в различните страни и има разнообразни практики. През 2002 г. в ЕС е подготвена директива за туристическите услуги, предвиждаща да се измени законодателството в тази посока. Тя обаче все още не е приета.
