"Германската читателска публика все още очаква големия роман, пресъздаващ драматичния исторически обрат, свързан с края на комунизма, и последвалото обединение на Германия.
Ние ще чакаме може би вечно това литературно събитие. Но ето че сега имаме поне "Разруха" (Verfall) от Владимир Зарев, големия роман за промените в България, който се доближава доста до скицирания идеал."
Авторът на обширната рецензия отбелязва, че промените в България са били "още по-болезнени, объркващи и разочароващи, в сравнение с другаде".
Мартин Халтер описва доста подробно сюжета, като отбелязва, че "Разруха" е хроника на упадъка на един писател и на паралелния приказен възход и падение на един нов български бизнесмен.
Преди обрата Мартин Сестримски е звезда на литературната сцена, обичан от жените, критиците и дори от властта. След това обаче той остава без работа и надежди, пие бира "Мъжете знаят защо" в Съюза на писателите или се черпи с ракия по приемите на "Гьоте институт" и постепенно подпухва от алкохол и самоненавист.
Сестримски се срамува и терзае, но за пълен провал или предателство му липсва цинизъм, енергия или просто възможност. Докато накрая умира на една пейка в Созопол.
Авторът на рецензията във "ФАЦ" очертава и другата, паралелна част на двойния роман на Владимир Зарев, в която се проследяват възходът и падението на Боян Тилев.
Това е разказ за един дребен служител в Държавна сигурност, който след обрата по случайност и не без умение изплува отгоре с решаващата помощ на бившия си шеф, наричан просто Генерала.
Това е разказ за един човек, който постепенно забравя всичките си скрупули и съмнения и изпада изцяло във властта на парите.
"Проститутки, които четат Пруст и изнасилват кучета, мазни мафиоти, неподкупни корумпирани министри: всички му лижат краката. С изключение на жена му Мария, докато Генерала, дори и мъртъв, се оказва по-могъщ от живите."
"Зарев описва с ясновидска дарба и гняв, с мрачен хумор, горчива самоирония и меланхолична тъга моралната разпродажба на България" - пише Мартин Халтер. - Новобогаташите затъват в луксозно затъпяване, старите интелектуалци - в сълзливост, а дребните хорица я карат някак си с дребни мушики и голяма самоизмама.
Който не може да си позволи по-изискани удоволствия - шопинг, "Chivas Regal", индийско гуру, - се е вкопчил в иконите, евтината водка и прогнилите вчерашни идеали. Самият Зарев също е гаврътнал повече от една "западноевропейска" доза от мачистката бира "Мъжете знаят защо"..."
Мартин Халтер пише, че в този роман "има досадни мъжки фантазии, някое и друго клише и братякарамазовска сантименталност". Но като цяло "Разруха" е великолепна човешка комедия на промяната в българското общество, обобщава той.
"Със зъл виц, епичен размах и острия поглед на човек, който няма какво повече да губи, Зарев обрисува конфликтните и същевременно свързващи линии между капитал и интелигентност, дух и пари, гангстерски и образователен роман."
Заключението на германския рецензент гласи: "60-годишният Зарев не е вече само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг - неговата "Разруха" обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България."
